Армията на САЩ строи 20 ядрени микрореактора в бази

Армията на САЩ подписа на 26 август 2026 г. споразумения с пет компании за изграждането на ядрени микрореактори в пет военни бази на американска територия. Програмата се казва Janus, стойността ѝ е до 2,2 милиарда долара (около 1,9 милиарда евро) в периода 2027–2031 финансова година, а очакването е крайният брой реактори да надхвърли 20. Първите площадки са Форт Браг (Северна Каролина), Форт Кембъл (Кентъки), Форт Худ (Тексас), Форт Бенинг (Джорджия) и Форт Дръм (Ню Йорк), пише New Atlas.

Кой какво строи

Разпределението между изпълнителите е едно към едно — по една компания на база. Defense One изброява петте двойки: Antares Nuclear във Форт Браг, BWXT Advanced Technologies във Форт Кембъл, General Atomics Electromagnetic Systems във Форт Худ, Radiant Industries във Форт Бенинг и Westinghouse Government Services във Форт Дръм.

Технологиите са различни и това е нарочно. POWER Magazine описва конкретните проекти:

• BWXT BANR — високотемпературен газов реактор с 20 MWe (75 MWt) и TRISO гориво с обогатяване 19,75%. Първата копка е планирана за края на 2028 г., а работният режим — в началото на 2030-те.
• Radiant Kaleidos — фабрично произведени модули по 1 MWe с хелиево охлаждане. Договорът е за до 750 милиона долара (около 640 милиона евро) и 15 бройки до 2030 г., като началото е с три единици във Форт Бенинг. Това е най-голямата поръчка в Janus.
• General Atomics GA-TES — около 5 MWe базово, със заложена възможност за разширяване до 20 MWe. Охлаждането е с течен метал по естествена циркулация.
• Antares R1 — от 100 kWe до 1 MWe на модул, с натриеви топлинни тръби. Първите доставки също се целят за 2028 г.
• Westinghouse eVinci — реакторът с топлинни тръби, чиито параметри за Форт Дръм компанията все още не оповестява.

Снимка: Westinghouse

Защо изобщо

Аргументът не е екологичен, а военен. „Вече знаем, че вътрешната ни електропреносна мрежа е потенциално застрашена при конфликт. Знаем също, че няма непременно да можем да местим изкопаеми горива лесно навсякъде, където ни трябват“, казва д-р Джеф Уаксман, главен заместник-помощник министър по въпросите на съоръженията, енергията и околната среда.

Министърът на армията Дан Дрискол е още по-пряк пред Stars and Stripes: „Изграждаме енергийната устойчивост, необходима да проектираме бойна мощ глобално, без да разчитаме на потенциално уязвими външни мрежи.“

Микрореакторите като клас произвеждат между 1 и 20 MW, сглобяват се фабрично, побират се на камион и работят до десет години без презареждане. За мащаб: демонстраторът Project Pele на Пентагона е 1,5 MW. Един реактор BANR заема под 5 акра (около 2 хектара) — площ, която голяма база може да отдели без проблем.

Гладът за електричество не е само военен. Същият натиск върху мрежата тласка и частния сектор към собствено производство — SpaceX вече лее турбинни лопатки за газовите генератори на своите AI центрове.

Схемата на договора

Janus не е обичайна отбранителна поръчка. Става дума за milestone-based Other Transaction Authority споразумения през Defense Innovation Unit — компаниите притежават, строят и оперират реакторите, а армията купува тока. Плащанията се отключват само срещу доказан хардуер, не срещу отчети.

Има и твърди технически изисквания: без оръжеен уран, гориво в капсулирана форма (предимно TRISO), пасивна безопасност и задължително изнасяне на отработеното гориво до две години след спиране на реактора. Лицензирането минава през Army Reactor Regulatory Office, а не през NRC, като DOE поема съдбата на отработеното гориво. Според World Nuclear News срокът идва от изпълнителна заповед 14299, която иска работеща инсталация до 30 септември 2028 г.

Какво следва

Петте бази са подбрани от списък с девет кандидата, който включваше още Форт Уейнрайт (Аляска), барутния завод Holston (Тенеси), Joint Base Lewis-McChord (Вашингтон) и арсенала Redstone (Алабама). Останалите четири остават в резерв за следващата вълна — оттам идва и числото над 20.

Уаксман формулира критерия за успех необичайно скромно за военна програма: „Janus ще бъде пълен успех само когато сме помогнали на няколко ядрени компании да разработят наистина надеждни и достъпни микрореактори, които могат да продават и на купувачи извън армията.“

Тоест армията играе ролята на първи клиент, който поема риска на новата технология, за да може тя после да излезе на граждански пазар. Дали ще се получи, ще стане ясно около 2030 г. — засега най-обвързващата дата е тази на BWXT: първа копка в края на 2028 г. и ток в началото на следващото десетилетие.