Езикът Mojo на създателя на Swift става open source

На 18 август 2026 г., по време на конференцията ModCon в Сан Франциско, Modular обяви, че Mojo вече е изцяло с отворен код. Компилаторът, инструментариумът и всичко необходимо за компилиране на езика от източник излизат под лиценз Apache 2.0 с LLVM изключения и вече са в хранилището github.com/modular/modular. Обещанието за това беше дадено още през май 2023 г., когато Крис Латнър — авторът на LLVM, Clang, MLIR и Swift — показа Mojo за първи път.

Какво точно беше отворено

Досега публични бяха стандартната библиотека — тя се отвори на етапи от март 2024 г. насам — и стотиците хиляди редове kernel код, написани на Mojo, пуснати с Modular 25.3 през май 2025 г. Сега към тях се добавя най-чувствителната част: самият компилатор, който живее в директорията /KGEN на хранилището, заедно с build инфраструктурата.

Ако искате да го изпробвате веднага, клонирате хранилището и стартирате:

git clone https://github.com/modular/modular.git
cd modular
./bazelw run --config=build-mojo KGEN:mojo -- run hello.mojo

За обикновена употреба не ви трябва нищо от това — Mojo се инсталира като Python пакет:

uv pip install --upgrade mojo

Едно важно уточнение: отворен код не значи автоматично отворена разработка. Modular изрично посочва, че все още не приема външни приноси към компилатора — процесът за това се планира до края на 2026 г. Стандартната библиотека, при която приносите са отворени от 2024 г., вече е събрала близо 200 сътрудници, над 1100 pull request-а и промени в над 200 000 реда код. Езиковият дизайн остава в ръцете на „малки и сплотени екипи, а не комитети“, с обратна връзка през форума и design proposals.

Снимка: Modular

Седмица по-рано: Mojo 1.0

Отварянето идва точно седмица след Mojo 1.0, пуснат на 11 август като част от Modular 26.5. Ключовото там е стабилността на кода: единен синтаксис с var за декларации, един-единствен тип Pointer, консолидирани closures, lambda изрази в стил Python, диагностика при невалидни референции (например когато List.append обезсилва вече взета референция) и осезаемо по-стабилен LSP сървър за VS Code.

С това приключват три години непрекъснати чупещи промени. Поддържат се macOS и Linux, а поддръжка за Windows е в разработка.

Обещанието за Python вече не е обещание

Mojo стартира с рекламата „superset на Python“ — идеята беше да наследи цялата съществуваща екосистема. Това вече официално не е целта. В ревизия на визионерския документ от август 2025 г. екипът пише, че Mojo „може и да не се развие в пълен superset на Python, и това е окей“, като се позовава на факта, че AI асистентите за код и без това се справят добре с миграцията.

Днес Mojo е самостоятелен език — синтаксис, вдъхновен от Python, но семантика, по-близка до Rust, включително borrow checker. Реалната му мисия е друга: да пише GPU kernels без CUDA и без отделен domain-specific език, така че един и същ код да върви от CPU през GPU до NPU. Крис Латнър го формулира кратко в презентация, цитирана от The Register: „светът се промени, CUDA — не“. Това е и причината езикът да е интересен на всеки, който днес се бори с вендор заключване при ускорителите — тема, позната и от хаковете, които отключват скрита памет на майнинг картите.

Ролята на Qualcomm

Тук е и най-интересният контекст. Modular беше купена от Qualcomm — сделката беше обявена през юни, а приключи на 29 юли 2026 г. Плащането е изцяло в акции: до 19,2 милиона обикновени акции на Qualcomm, което според Network World оценява Modular на около 3,9 млрд. щатски долара (приблизително 3,4 млрд. евро). Крис Латнър стана изпълнителен вицепрезидент за advanced AI software and platforms в Qualcomm, а Mojo, MAX и Modular Cloud продължават като отделни продукти.

Част от общността посрещна сделката с притеснение: език, който обещава неутралност спрямо хардуера, но се притежава от производител на чипове. Латнър отговори, че Nvidia и AMD „и двете допринасят невероятно много към open source код“, а именно отварянето на компилатора беше очакваният жест, който да успокои разработчиците. Както отбелязва Саймън Уилисън, обещанието се сбъдна — макар и три години и една придобивка по-късно.

Защо има значение

Apache 2.0 с LLVM изключения е същият лиценз, под който върви и самият LLVM — тоест позволява употреба в комерсиални продукти без задължение за отваряне на производния код. На практика това означава, че ако Qualcomm утре промени посоката, кодът остава и може да бъде форкнат. Точно тази гаранция липсваше на Mojo досега и точно тя определя дали един системен език има шанс да влезе в сериозна употреба — уроци, които open source светът научи по трудния начин и които се виждат и в начина, по който се движи разработката на Linux.

Дали Mojo ще стане реална алтернатива на CUDA, ще проличи по нещо съвсем конкретно: колко външни компилаторни приноси ще приеме Modular, след като процесът тръгне в края на 2026 г. Дотогава езикът е отворен за четене и компилиране, но не и за съвместно писане.