Hera видя два астероида вместо един

Европейската космическа агенция съобщи на 27 октомври, че сондата Hera за първи път е разделила целта си на два отделни обекта. Снимката е направена вечерта на 18 октомври с монохромната Asteroid Framing Camera от разстояние 1280 км от астероидната двойка, когато апаратът е бил на около 197 милиона километра от Земята. Дотогава системата Дидимос се виждаше като една-единствена точка; сега до голямото тяло се появи и малкият Диморфос — целта, която NASA удари през 2022 г.

Една точка стана две

„С тази снимка по-малкият астероид Диморфос става видим за първи път”, обяснява Михаел Кюперс от ESA в съобщението на агенцията. „Макар Диморфос да заема само около един пиксел в това първо изображение, той е ясно отделен от родителското си тяло.”

Един пиксел звучи скромно, но е точно обратното на дреболия. За да стигне дотук, Hera трябваше първо да спре. В началото на октомври сондата изпълни две спирачни включвания на двигателите през една седмица, които свалиха скоростта ѝ спрямо двата астероида до едва 20 метра в секунда. Оттук нататък приближаването е бавно и фино регулирано — иначе няма как да се влезе в орбита около тела с толкова слаба гравитация.

Снимка: ESA

Какво представлява двойката

Дидимос е с диаметър около 780 метра — малко по-нисък от Бурж Халифа в Дубай. Диморфос е 151 метра, приблизително колкото Голямата пирамида в Гиза. Двата обекта обикалят общия си център на маса на средно разстояние 1,15 км един от друг, а орбиталната скорост на Диморфос е едва 18 сантиметра в секунда — бавен ход на пешеходец.

Самият Дидимос се върти бързо около оста си, с период около 2,2 часа, а системата обикаля Слънцето за около 2,1 години на разстояние около 1,6 астрономически единици. Това са тъмни, богати на силикати тела — типични представители на хилядите околоземни астероиди, които теоретично могат да ни създадат проблем.

Снимка: ESA – Science Office

Защо изобщо има какво да се мери там

На 26 септември 2022 г. апаратът DART на NASA се вряза в Диморфос със скорост 6,1 км/с. Ударът изхвърли шлейф от отломки, проследен на над 10 000 км, и скъси орбиталния период на Диморфос около Дидимос с приблизително 33 минути. Това беше първият случай, в който човечеството съзнателно промени орбитата на обект в Слънчевата система.

Проблемът е, че от Земята се видя резултатът, но не и механизмът. Не знаем точно каква е масата на Диморфос, от какво е изграден отвътре, колко материал е изхвърлен и каква част от промяната идва от самия удар, а каква — от отката на изхвърлените отломки. Без тези числа отклоняването на астероид остава еднократен експеримент, а не инженерна техника, която можете да планирате предварително. Задачата на Hera е именно да ги измери на място.

Какво следва

Детайлните снимки на Диморфос се очакват около 25 ноември, когато сондата ще е значително по-близо. „Изгледите ни ще стават все по-резки, докато Hera се приближава”, казва ръководителят на мисията Иън Карнели.

След това Hera ще започне обиколки около системата и ще пусне двата си кубсата — Milani, който ще анализира праха и спектралния състав, и Juventas, който носи радар за вътрешната структура на Диморфос и в края на мисията се очаква да кацне на повърхността му. Номиналната мисия приключва през 2027 г., но операторите обмислят продължение като технологична демонстрация за автономно управление.

Заключение

Снимка с един пиксел полезен сигнал трудно изглежда като новина. В планетарната защита обаче важното рядко е ефектното — както и при други бавни, търпеливи експерименти в енергетиката и физиката на плазмата, резултатът идва от поредица правилно изпълнени технически стъпки. Hera пристигна там, където трябва, спирачните маневри минаха успешно, камерата работи. Истинските данни — масата, кратерът, вътрешността на Диморфос — започват след няколко седмици. Hera е част от програмата за космическа безопасност на ESA и е европейската половина от сътрудничеството с NASA по проекта AIDA.