Perseverance постави рекорд: 45,22 км по Марс

Роувърът Perseverance на NASA стана машината, изминала най-дълго разстояние по повърхността на друг свят. На 11 октомври 2026 г., в своя 2006-и марсиански ден (сол), одометърът му показа 45,22 км (28,10 мили) и подмина рекорда от 45,16 км (28,06 мили), поставен от Opportunity между 2004 и 2018 г. Решаващият преход е бил скромен — 91,31 метра, но е свършил работа. На Perseverance са му трябвали около 5 години и половина; на Opportunity — близо 15.

Снимка: NASA/JPL-Caltech

Роувърът шофира сам

Най-интересното в рекорда не е цифрата, а кой държи волана. Над 90% от общото разстояние Perseverance е изминал с включена автономна навигация AutoNav — софтуер, който снима терена, докато колелата се въртят, изгражда 3D карта на препятствията и сам избира маршрут между опорни точки, зададени от планиращите на Земята. Екипът нарича това „мислене по време на движение”.

Разликата с предишните поколения е драстична. Opportunity и близнакът му Spirit са ползвали първата марсианска версия на AutoNav за едва около 5% от пробега си. Sojourner, първият роувър на Марс, е преценявал пътя си по 20 измервателни точки. Perseverance обработва 600 000 точки при всяко „оглеждане” на терена. Най-дългото му придвижване в рамките на един сол е 412 метра (1351 фута) — разстояние, което в ерата на ръчното управление щеше да изисква дни планиране от Земята.

„Роувърът, който счупи този рекорд, го направи, като сам взимаше решения за пътя си”, казва Марк Маймоне, заместник-ръководител на екипа по роботизирани операции, цитиран от JPL. „Perseverance е по-добър шофьор от онзи, който кацна, и още не сме приключили.”

Следващата стъпка според Маймоне е софтуер, който учи роувъра да върти по-малко волана и да се движи повече, както и да сверява позицията си с орбитални карти в движение. А най-голямото ограничение в момента е… слънцето: отблясъците в навигационните камери карат екипа да паркира до средата на следобеда, когато маршрутът е срещу светлината.

Над първоначалния план

Любопитна подробност: мисията изобщо не е била проектирана за такъв пробег. „Първоначалната мисия предвиждаше не повече от 12,4 мили (около 20 км) шофиране”, обяснява Стивън Лий, ръководител на проектите Curiosity и Perseverance в Jet Propulsion Laboratory. „Минахме далеч отвъд това и с напълно работещи системи за придвижване очакваме Perseverance да добавя към този рекорд още много години.”

Основание за оптимизъм има: NASA одобри първото удължаване на мисията, което започва този октомври и върви приблизително до края на 2028 г.

Снимка: NASA/JPL-Caltech

Къде се намира роувърът сега

Рекордът е дошъл по време на преход към местност с работното име „Idubi”, в района „Lac de Charmes” край западния ръб на кратера Jezero. Терените там се оценяват на около 4 милиарда години и са сред най-старите, изследвани някога в Слънчевата система. Следващата цел е „Rainbow Falls” — блок от древна кора, широк около 100 метра.

Дотук Perseverance е събрал 29 проби от скали и реголит — от дъно на пресъхнало езеро, през фосилизирана речна делта, до самия ръб на кратера. Сред тях е и пробата от формацията „Cheyava Falls” с потенциален биосигнатур, който обаче остава непотвърден, докато материалът не бъде анализиран в земна лаборатория.

Екипът получи и официален сертификат от Guinness World Records — на снимката около стотина души от мисията позират в Mars Yard на JPL с OPTIMISM, пълноразмерния инженерен близнак на роувъра, върху който се тестват маршрутите, преди да бъдат изпратени на Марс.

Защо това има значение

Автономността не е самоцел. Всеки метър, изминат без да се чака потвърждение от Земята (сигналът пътува между няколко и над двайсет минути в една посока), е повече време за наука и по-малко за логистика. Curiosity, който все още работи в кратера Gale, остава другата действаща машина в класацията, а инфографиката на NASA показва колко бързо последното поколение изпревари всичко преди него, включително съветските луноходи.

Същата логика стои и зад по-мащабните планове за Марс: по-малко микроуправление от Земята и повече самостоятелност на машините. Докато NASA и енергийното министерство на САЩ работят по ядрена тяга за пътя до Марс, софтуерът, който учи роувърите да се оправят сами, вече натрупва практика на място — и всеки следващ роувър ще стъпи върху нея.