PISA: учениците с ежедневен AI се справят по-зле

На 8 септември 2026 г. OECD публикува резултатите от PISA 2025 — първото издание на международното изследване след масовото навлизане на генеративния AI. Сред данните за над 760 000 петнайсетгодишни ученици от 91 държави и икономики се откроява едно неудобно число: тези, които ползват AI всеки ден за домашните си, се представят с около 28 точки по-зле по природни науки от съучениците си, които почти не посягат към чатботовете.

Какво точно показват данните

Конкретното сравнение е за задачите по писане. Учениците, които никога или почти никога не използват AI, за да съставят текст, вземат средно 509 точки по природни науки. Тези, които го правят всеки ден — 481 точки. Разликата от 28 точки е изчистена от влиянието на социално-икономическия статус и по скалата на PISA отговаря на около година и половина учебно съдържание.

Подобни разлики се появяват и при другите начини на употреба — търсене на информация и обобщаване на текстове. Общата картина е достатъчно последователна, за да я извади OECD на преден план в доклада.

Употребата вече е почти повсеместна: само 14% от учениците казват, че никога не ползват AI за учебна работа. Разпределението по държави обаче е много различно — в Япония близо 40% отговарят „никога или почти никога“, докато във Виетнам делът е едва 4%.

Обяснението: когнитивно разтоварване

Андреас Шлайхер, директор на дирекция „Образование и умения“ в OECD, формулира механизма кратко: „ученето не се случва чрез консумиране на съдържание, а като продуктивна когнитивна борба на ума с нов материал“.

Терминът, който върви с този извод, е cognitive offloading — прехвърляне на трудната част от задачата към машината. Ако чатботът напише параграфа, ученикът не минава през стъпките, които всъщност изграждат умението. Резултатът се вижда на тест, който изисква разсъждение, а не преразказ.

Нюансът, който лесно се губи

Заглавието „AI влошава оценките“ е твърде грубо за това, което пише в доклада, и OECD внимава да не го изрече.

Първо, зависимостта не е линейна. Учениците, които ползват AI веднъж или два пъти седмично, се представят по-добре както от ежедневните потребители, така и от тези, които почти не го ползват. При онези, които казват, че използват AI „за да ми помага да уча“, седмичните потребители изпреварват всички останали, включително хората, които изобщо не пипат чатбот.

Второ, начинът на употреба в класната стая има измеримо значение. Дори сред ежедневните потребители резултатът по природни науки е с 13 точки по-висок, когато учителите редовно карат учениците да оценяват критично и да оспорват съдържанието, генерирано от AI. Това е над половин учебна година разлика — само от промяна в педагогиката, не в инструмента.

И трето, най-важното методологично ограничение: PISA измерва корелация, не причинност. Възможно е част от ефекта да върви в обратната посока — по-затрудненият ученик по-често търси готово решение. Докладът описва връзка, а не доказан механизъм.

Снимка: OECD Education and Skills Today

Общата картина е и без това мрачна

AI попада в контекст на трайно влошаване. Средните резултати за държавите от OECD са най-ниските, отчитани някога от PISA по четене и математика: минус 28 точки по четене между 2015 и 2025 г. и минус 22 точки по математика. Един на всеки петима петнайсетгодишен вече е слаб по трите предмета едновременно — при 16% през 2022 г.

Начело остават китайските провинции Пекин, Шанхай, Дзянсу и Джъдзян, както и Сингапур. В първата десетка са още Естония, Япония, Южна Корея, Макао, Тайван и Обединеното кралство.

А България

Резултатите за българските ученици са най-слабите в ЕС и по трите показателя. По четене страната отчита 387 точки — най-ниският резултат в историята на участието ѝ, с 18 точки под 2022 г. и с 44 под 2015 г.; 58% не достигат базово ниво. По математика са 405 точки (при 463 средно за OECD), а по природни науки — 421 (при 482). Само 1% от учениците стигат най-високите нива по четене.

„В българския образователен модел, какъвто е в момента, имаме проблем“, коментира министърът на образованието проф. Георги Вълчев пред Клуб Z.

Заключение

PISA 2025 не казва, че AI прави децата по-глупави. Казва нещо по-конкретно и по-приложимо: ежедневното делегиране на писането към чатбот върви с осезаемо по-слаби резултати, а умерената и критична употреба — не. Разликата не е в модела, а в това дали ученикът все още върши мисловната работа. Същият въпрос стои и пред възрастните — от спора кой всъщност е доказал сингулярност при Навие-Стокс до тревогите на самите AI лаборатории за посоката на технологията.

Пълният доклад (Volume I) е свободно достъпен на сайта на OECD.