Реплика на Cray-1 от 30 стари Mac mini дава 1,5 TFLOPS

Музеят за история на компютрите (museoHC) в Махадас де Тиетар, провинция Касерес в Испания, показа работеща реплика на Cray-1 в реален размер, сглобена от 30 рециклирани Mac mini от 2012 г. Кластерът събира 64 ядра и 1,5 TFLOPS — около 9375 пъти над пиковите 160 MFLOPS на оригинала от 1976 г. Експонатът беше представен на 26 септември 2026 г. след над година и половина работа, а в началото на октомври за него писаха Tom’s Hardware и Ars Technica.

Какво точно са сглобили

Проектът носи името Extrehard — работилницата за хардуер на музея. Страницата на проекта описва машината като визуална реплика 1:1: характерната буква „C“ с мека извивка и ниският „диван“ в основата, върху който техниците на Cray Research сядаха, докато чакаха задачите си.

Вътре няма нищо от 70-те. Трийсетте Mac mini от 2012 г. са монтирани вертикално на алуминиеви шини, които се изваждат една по една, и работят като разпределен кластер под macOS Mojave. Общо 64 ядра — сметката подсказва смесица от двуядрени и четириядрени конфигурации. Управлението минава през терминал в стилистика на епохата с три екрана.

Снимка: Museo de Historia de la Computación

Най-интересното решение е охлаждането: няма нито един вентилатор. Корпусът разчита на естествена конвекция — топлината се движи отдолу нагоре през алуминиевите носачи и металната рамка. Причината е прозаична, но важна за музей: тишина в залата. Оригиналът решаваше същия проблем с течен фреон, който циркулираше през тръби от неръждаема стомана.

Цветовете също са местни — зелено, бяло и черно, по знамето на Екстремадура. Директорът на музея Карлос Искиердо описва резултата като „Cray-1 със собствена идентичност“.

Числата на оригинала

Cray-1 на Сеймур Крей излиза през 1976 г. и дълго е еталонът за „суперкомпютър“. Такт 80 MHz (цикъл 12,5 ns), до 1 милион 64-битови думи памет, пикова производителност 160 MFLOPS. Машината тежи около 5,5 тона с хладилната инсталация и дърпа около 115 kW при 208 V / 400 Hz — без консумацията на самото охлаждане. Серийният номер 001 отива в Лос Аламос през 1976 г. за шестмесечен тест, а първият платил клиент е NCAR през 1977 г. — за 7,9 млн. щатски долара, или около 42 млн. долара (приблизително 36 млн. евро) по днешни цени. Общо се продават около 80 машини.

Съотношението 9375:1 звучи ефектно, но си струва да се чете правилно. То сравнява пикови теоретични числа, а не реална работа — Cray-1 беше векторна машина с балансирана за времето си памет, докато тук говорим за 30 отделни компютъра, свързани по мрежа, при които комуникацията между възлите е тясното място. По-честната равносметка е друга: това, което през 1976 г. изискваше 5,5 тона, фреон и бюджет на национална лаборатория, днес се получава от бракувани настолни машини.

Защо е образователно, а не само ефектно

Експонатът не стои просто като декор. Посетителите виждат в реално време как системата решава матрични операции и как производителността расте от едно ядро до целия кластер в паралел — най-наглядната възможна демонстрация какво значи „паралелни изчисления“ и къде започва да се къса линейното ускорение.

До репликата музеят държи и два истински Cray CX1 с CentOS, както и Raspberry Pi с емулатори на класически системи. На 3 октомври екипът направи демонстрация на живо по дистанционна връзка към Музея на информатиката в Пиемонт, Торино. Според страницата на Extrehard репликата на Cray-1 е на 95% готовност, а следващият проект — реплика на CDC 6600 — е на около 20%.

Музеят се намира на Camino de Toril 16 в Махадас де Тиетар и прави водени обиколки в събота от 11:30 до 14:00 ч.

Контекст

Историята пасва в по-широка тенденция: старото желязо все по-често получава втори живот, вместо да отива за скрап. Виждаме го и в емулатора PS5SX2, който кара хакнати PlayStation 5 да четат оригинални PS2 дискове, и в далеч по-прагматични ходове като връщането на DDR4 от Intel заради недостига на памет.

Mac mini от 2012 г. отдавна е извън поддръжката на Apple — последната официална версия на macOS за него е Catalina, което го прави масов и евтин артикул на вторичния пазар. Mojave пък му дава UNIX среда без новите изисквания за хардуер и точно това го превръща в удобен кластерен възел.

Заключението, което музеят явно цели, не е „старият Cray беше слаб“. Напротив: той беше толкова напред за времето си, че му трябваха три десетилетия закон на Мур, за да бъде настигнат от евтина настолна електроника. А фактът, че днес това се прави за удоволствие в един музей в Екстремадура, е най-добрата илюстрация колко бързо е минал този път.