Starship за първи път в орбита: SpaceX опитва днес

SpaceX ще опита днес, 28 септември, да изведе Starship в орбита около Земята за първи път. Прозорецът за излитане от Starbase в Тексас се отваря в 7:15 ч. местно време (12:15 UTC, 15:15 ч. българско време), а мисията Flight 14 е планирана да продължи близо 10 часа — най-дългият полет на системата досега. Това е 14-ият тест на Starship и първият, при който ракетата няма да лети по преднамерено суборбитална траектория, пише phys.org.

Какво точно ще се случи

Целта е кръгова орбита на около 275 километра височина, за която горната степен трябва да развие близо 28 000 км/ч. Starship ще стигне дотам на два етапа: първоначално извеждане, а след това втори кратък запал на Raptor в космоса, който превръща суборбиталната дъга в затворена орбита.

„Досегашните тестови полети умишлено следваха пасивно безопасни суборбитални траектории, за да се защити максимално обществената безопасност“, обяснява SpaceX. „С излизането в орбита може да започне следващата фаза от превръщането на Starship в напълно и бързо използваема повторно ракета.“

Разликата не е само формална. При суборбитален полет ракетата пада обратно на Земята дори ако всичко откаже — траекторията сама я връща в предвидена зона в океана. В орбита това вече не важи: за да се върне, апаратът трябва да изпълни собствено спирачно включване на двигателя. Затова именно контролираното деорбитиране е сред основните точки в плана за днес.

Снимка: SpaceX via video / Spaceflight Now

Полезен товар: 26 сателита Starlink V3

На борда има 26 сателита от новото поколение Starlink V3 (група 31-1) — този път за реална работна орбита, а не за демонстрационно изхвърляне. V3 са проектирани за около 1 терабит в секунда надолу и 160 гигабита в секунда нагоре на сателит, което е порядък над възможностите на V2.

Три от 26-те апарата са модифицирани с камери, които ще сканират топлинния щит на Starship, докато корабът е в орбита, и ще предават изображенията към наземните екипи. Идеята е инженерите да могат да преценят състоянието на плочките още преди връщането — задължително условие, ако някой ден корабът трябва да се приземява обратно на стартовата площадка.

Ракетата и завръщането

Комплектът е Super Heavy B21 плюс кораб Ship 41 — и двата от третото поколение (Block 3). Сглобяването на Pad 2 в Starbase завърши в ранната сряда на 23 септември: 52-метровият кораб беше вдигнат от „клечките“ на кулата и поставен върху ускорителя, с което ракетата стигна общата си височина от 124 метра, съобщи Spaceflight Now.

Днес няма да има зрелищно хващане на ускорителя. B21 ще изпълни контролирано кацане във водите на Мексиканския залив скоро след излитането. Ship 41 ще направи около шест обиколки на планетата и ще падне в Тихия океан, западно от Чили.

Защо е важно

Три години и половина след първия тест Starship остава ракетата, върху която висят най-много чужди планове — от лунния кацащ модул за Artemis до собствената орбитална мрежа на SpaceX. До момента системата летя добре по ключовите точки, но с постоянни проблеми в последната фаза: при Flight 13 на 24 юли ускорителят B20 изпълни успешно обратното включване, но се удари тежко във водата при опита за кацане.

Следващият голям етап след орбиталния полет е презареждане с гориво в космоса — прехвърляне на криогенно гориво между два Starship в орбита. Без него нито лунните, нито марсианските мисии са възможни, а точно тази операция е и най-трудната.

„Това е най-трудната част, изисква повече сили и по-сложни изчисления“, коментира Катлийн Кърли от Центъра за сигурност и нови технологии на университета Джорджтаун.

Какво остава несигурно

Към момента на сглобяването SpaceX все още чакаше окончателно разрешение от американската Федерална авиационна администрация (FAA), така че датата беше обявена като NET — „не по-рано от“ 28 септември. Метеорологични или технически причини могат да я преместят; при Flight 13 първият опит на 16 юли беше прекъснат в самия момент на запалването, след като четири двигателя не се включиха.

Заключение

Ако днес всичко мине по план, Starship ще престане да бъде тестова ракета по суборбитални дъги и ще стане носител, който върши работа — със 26 работещи сателита в орбита и контролирано връщане в Пасифика. Ако не мине, SpaceX ще добави още един набор данни към списъка и Ship 42 вече чака на опашката. И в двата случая днешните 10 часа са по-показателни от всеки предишен полет.

Ако ви е интересна голямата инженерна картина, вижте и първите магнити, извадени от LHC за модернизация, както и какво правят струите на свръхмасивните черни дупки с галактиките си.