Torvalds на шега обвини AI за огромното Linux rc1

Линус Торвалдс пусна втория release candidate на Linux 7.3 в неделя, 6 септември, и вместо обичайното „спокойна седмица“ описа купчина промени, която не се вписва във фазата на стабилизация. Обяснението му беше на шега, но улучи нерв: „Може да е чиста случайност, но очевидно всички ще обвиним AI, защото независимо дали наистина е причината, вината лесно се хвърля там ;)“, пише The Register.

Какво точно се случи

Merge прозорецът на Linux 7.3 се затвори на 30 август с 15 267 комита — вторият най-натоварен в историята на ядрото, изпреварен само от 6.7. Самият Торвалдс го формулира сдържано: „Нищо не изпъква особено — освен факта, че е голямо. Не е най-голямото rc1, което сме имали, но определено е нагоре в класацията, поне по брой комити.“

Числата на кодовата база са също толкова показателни. Според преброяването, цитирано от Open Source For You, 7.3-rc1 стига до 40,98 милиона реда срещу 40,42 милиона в Linux 7.2 — около 560 000 реда за един цикъл. От тях 30,94 милиона са същински код, 4,91 милиона са коментари и 5,13 милиона са празни редове.

Седмица по-късно дойде rc2. Торвалдс го нарече „full fat“ издание и призна: „Това не се усещаше като особено натоварено rc2, но явно е било.“ Вътре има поправки по няколко файлови системи, „доста обемен drm pull с разпилени поправки“, мрежови и bpf промени, няколко драйверни дървета и закъснял EDAC pull, който е изпуснал merge прозореца.

AMD прави една трета от патча

Преди да припишете всичко на автоматика, си струва да погледнете откъде идва обемът. Около една трета от патча на rc1 са код и регистрови хедъри за GPU-та на AMD, включително хедърите за DCN6, отбелязва Techzine. Директорията с графичните драйвери на AMD вече е 6,52 милиона реда — около 16% от цялото ядро.

Това не е код, който някой е писал ред по ред. Регистровите хедъри се генерират машинно от описанието на хардуера и подуват статистиката, без да носят пропорционална сложност. Извадите ли AMD от сметката, 7.3-rc1 изглежда съвсем обикновено rc1 — точно както казва и Торвалдс.

Снимка: Larry Ewing, Simon Budig, Garrett LeSage / Wikimedia Commons

Шегата има и сериозна част

Репликата за AI не е първата. На 9 август, при обявяването на 7.2-rc7, Торвалдс описа ситуацията като „новото нормално с много поправки, много от които благодарение на преглед от различни AI инструменти“ — и добави, че не е особено възхитен от размера, макар „нищо да не изглежда страшно“.

Механиката е важна: не става дума за модели, които пращат pull request-и директно. AI агенти анализират съществуващия код и произвеждат докладвани бъгове; след това хора пишат поправките и ги прекарват през нормалния път на подсистемните мейнтейнери. Резултатът е повече дребни корекции, разпръснати из драйвери, файлови системи и мрежов стек — тоест точно профилът на промените, които правят едно rc по-дебело от очакваното.

Обратната страна вече беше видима през май, когато Торвалдс обяви, че ще става „по-твърд“ към безсмислените pull request-и, част от които идваха от автоматизирани системи, а списъкът за сигурност на ядрото се задръсти с дублиращи се доклади.

Какво носи 7.3

Отвъд статистиката, цикълът е плътен откъм хардуер: подготовка за AMD Zen 6, оптимизации за хибридните CPU на Intel, начална поддръжка за Apple M3, Intel Xe3P, Vulkan Video през NVK за Nouveau, драйвер за новия Steam Controller от 2026 г. и подобрена производителност на Btrfs.

Ако Торвалдс се придържа към обичайния ритъм от седем release candidate-а, финалният Linux 7.3 се очаква към средата на октомври. Дотогава остава редовната работа по стабилизация — а той вече си призна за собствения принос към хаоса в rc1: направил е ъпгрейд на системата си насред merge прозореца и се нарече „първокласен глупак“ заради последвалия debugging.

Контекст

Растежът на кодовата база не е нов проблем и не се решава с преписване от нула — теза, която Simon Willison припомни на 6 септември, цитирайки аргумента, че миграциите са единственият мащабируем изход от техническия дълг. Ядрото на Linux е може би най-чистият пример: то расте, защото хардуерът расте, а старият код продължава да крие изненади — както 12-годишната дупка в репликацията на PostgreSQL показа наскоро.

Интересното при 7.3 е, че за първи път „защо е толкова голямо“ има два конкурентни отговора — единият е AMD, другият са машините, които четат чужд код. Засега вторият е шега. Организации, които залагат на дългосрочна стабилност, следят и двете тенденции: CERN например мести 2200 индустриални компютъра от Red Hat към Debian точно заради предвидимостта на цикъла.