Женски клонинги от мъжки мишки с изрязана Y хромозома

Японски изследователи съобщиха, че за първи път са създали женски клонинги от мъжки мишки — като са премахнали Y хромозомата от клетките, вместо да чакат природата да го направи случайно. Работата е дело на Такаши Ишиучи от Университета в Яманаши и Шого Матоба от Центъра за биоресурсни изследвания на RIKEN в префектура Ибараки, а резултатите излязоха като препринт в bioRxiv в началото на август 2026 г. Първи за тях писа MIT Technology Review на 12 август.

Родените мишки са генетично идентични с мъжкия донор с едно-единствено изключение: липсващата Y хромозома. Според авторите животните растат здрави и — което е най-неочакваното — са плодовити.

Как работи Y-CUT

Методът се казва Y-CUT и стъпва върху CRISPR. Вместо да редактира отделен ген, той се прицелва в участък от Y хромозомата, който е критичен за нейното правилно разпределяне при клетъчното деление. Когато този участък бъде срязан, хромозомата просто не се предава на дъщерните клетки и изчезва от ембриона.

Резултатът е клетка с една X хромозома и нищо друго — така нареченият кариотип XO. Обикновената женска мишка е XX, тоест новите животни имат една хромозома по-малко от нормалното. Точно тук идва изненадата: при мишките липсата на втора X хромозома не пречи нито на развитието, нито на плодовитостта.

В първия експеримент екипът приложи Y-CUT върху ранни XY ембриони и ги пренесе в сурогатни майки, които родиха женски малки. Във втория — по-важния — учените направиха класическо клониране: взеха ядра от соматични клетки на възрастен мъжки, прехвърлиха ги в яйцеклетки без ядро и обработиха част от получените ембриони с Y-CUT. От една и съща изходна клетъчна линия се получиха и мъжки, и женски клонинги.

Снимка: Takashi Ishiuchi и Shogo Matoba / bioRxiv

Защо това не е просто трик

Досега подобно нещо се беше случвало веднъж — и то по случайност. През 2009 г. японски екип клонира 27 мишки от клетки на мъжки животни и една от тях се роди женска, защото Y хромозомата се беше загубила спонтанно. Никой не можеше да повтори това по поръчка.

Разликата сега е контролът. „Никой не е правил това досега“, коментира пред MIT Technology Review Моника Уорд, репродуктивен биолог от Университета на Хаваи. Ишиучи го описва по-простичко — „като научна фантастика“ — и добавя, че в тяхната област има вкоренена представа, че за размножаване са нужни и мъжки, и женски организми.

Екипът показа още две неща. Първо, техниката работи и върху криоконсервирани мъжки клетки — тоест върху материал, замразен преди години. Второ, клонираните мъжки и клонираните женски могат да се чифтосват помежду си и да дават здраво потомство. На практика от една замразена мъжка клетъчна проба може да се получи размножаваща се двойка.

Приложението: застрашени видове

Именно това е причината идеята да интересува природозащитниците. При много видове в криобанките лежат клетки предимно от мъжки животни или от твърде малко индивиди, за да има смислен генетичен фонд. Ако от един донор може да се направи и мъжко, и женско потомство, разнообразието, което може да се извади от банката, се удвоява.

Авторите посочват гризачите като най-очевидното поле — сред тях има стотици застрашени и уязвими видове. Клонирането вече е доказало, че върши работа при черноногия пор, при който наскоро беше клонирана женска от клетки, съхранени още през 80-те, както и при коня на Пржевалски. Бен Новак от организацията Revive & Restore нарича новите методи „наистина вълнуващи инструменти“.

Какво още не работи

Ограниченията са съществени и авторите не ги крият.

• Нужни са яйцеклетки. Клонирането изисква яйцеклетки без ядро от същия или близък вид. Ако от даден вид не са останали женски, техниката не помага.
• XO е рядко изключение. При повечето бозайници индивидите с една X хромозома са безплодни. Мишките и част от гризачите са изключението, така че резултатът не се пренася автоматично върху пор, кон или носорог.
• Препринтът не е рецензиран. Статията още не е минала през независима проверка.

Ишиучи вече работи по добавяне на втора X хромозома, което би трябвало да реши въпроса с плодовитостта при други видове. Успоредно с това екипът на Кацухико Хаяши от Университета в Осака показа през 2023 г., че от клетки на мъжки мишки могат да се получат яйцеклетки — потенциално решение на първия проблем.

Заключение

Резултатът е технически, а не философски: няма „премахване на мъжкия пол“ и няма нищо, което утре да се приложи при хора. Има прецизен начин да се изреже една хромозома и да се получи предвидим резултат там, където досега имаше само късмет. Дали ще се задържи, ще покаже рецензията — както и при потвърждаването на глюбола от BESIII, тежестта пада върху независимата проверка, а не върху прессъобщението. Препринтът е публично достъпен в bioRxiv.