100% мита за дронове и частни хакери срещу престъпници

На 12 и 13 август Доналд Тръмп подписа два документа, които ще усетят и двата края на технологичния бранш. Първият налага мита до 100% върху вносни дронове и практически върху всички компоненти за безпилотни системи. Вторият — президентски меморандум по национална сигурност — за първи път разрешава на частни компании да провеждат настъпателни кибероперации срещу чуждестранни престъпни групи. Митата влизат в сила на 3 септември, а програмата за „кибер каперите” трябва да получи писмени процедури в срок от 60 дни.

Кой плаща 100% и кой – 15%

Прокламацията на Белия дом разделя пазара на две. Със 100% ad valorem мито се облагат безпилотните машини с максимално излетно тегло над 25 кг, всички дронове с термовизия независимо от теглото, докинг станциите към тях и критичните компоненти, изброени в Анекс I.

По-малките апарати до 25 кг без „чувствителни” функции минават с 25%. Останалите компоненти също получават 25%, но с 180-дневна отсрочка — чак от 9 февруари 2027 г., за да имат американските производители време да пренаредят доставките си. Точно тази комбинация означава, че в крайна сметка почти нищо от веригата не остава необложено, както отбелязва и The Verge.

Има и по-меки ставки за съюзници. За ЕС, Япония, Южна Корея, Тайван, Швейцария и Лихтенщайн таванът е 15%, за Великобритания — 10%, но само ако практически целият хардуер, софтуер и технологии идват от тези държави или от САЩ. Отделно Министерството на търговията може да пуска безмитен внос за фирми, които строят нови заводи в САЩ — стимулът важи до 20 януари 2029 г.

Снимка: Skydio

Правното основание е разследване по Раздел 232 за безпилотните системи, започнало през юли 2025 г. — същият механизъм, с който бяха наложени митата върху стоманата и алуминия. Мишената е очевидна: китайската DJI държи над две трети от световния пазар на дронове.

Внимавайте с една подробност, която лесно се обърква. Митата са за безпилотни системи, не за гражданската авиация. През юли Тръмп подписа отделна прокламация за самолети, двигатели и авиочасти, но там мита не бяха наложени — вместо това USTR получи 180 дни да договори споразумения с търговските партньори. Секторът така или иначе се пренарежда бързо, както показва и първият полет на най-големия електрически самолет.

Лиценз за хакване

Вторият документ е още по-необичаен. Меморандумът възлага на Националния координационен център към работната група на DHS да създаде програма, по която проверени частни фирми могат да атакуват чуждестранни киберпрестъпни организации — тези зад ransomware, фишинг, финансови измами и сексторшън.

Разрешени са два типа операции: кибернаблюдение за събиране на разузнавателна информация и „cyber effects operations” — манипулиране, нарушаване, деградиране или унищожаване на системи и данни. Компаниите сключват договор с Министерството на правосъдието или с DHS, минават през строга проверка с годишни прегледи и поддържат гаранция или ескроу от поне 1 млн. долара, която се губи при нарушение на договора. Програмата се води от двама изпълнителни директори — единият назначен от главния прокурор, другият от министъра на вътрешната сигурност.

Ограниченията са също толкова важни, колкото и разрешенията. Операциите не бива да водят до загуба на човешки живот или тежки наранявания, нито да достигат нивото на въоръжено нападение по международното право. Ако фирма установи, че по невнимание е засегнала американски гражданин или система в САЩ, е длъжна да спре, да приложи процедури по минимизация и незабавно да уведоми центъра. Изключени са и структури, действащи пряко за чужди правителства — тоест държавните хакерски групи остават работа на военните, а не на изпълнителите.

Защо специалистите са скептични

Юристите виждат сива зона. Адвокати от Jenner & Block, цитирани от The Register, напомнят, че никой съд още не е казал дали изключението в Computer Fraud and Abuse Act (18 U.S.C. § 1030(f)) изобщо защитава частни фирми, които действат по поръчка на правителството. Иначе казано, участниците поемат реален правен риск.

Технически рискът е друг. Атрибуцията в киберпространството рядко е чиста, а инфраструктурата на престъпниците обикновено е чужд хостинг с чужди клиенти — избягването на съпътстващи щети е трудно дори за държавни екипи. Част от индустрията реагира остро: бившият служител на Cyber Command Джейсън Кикта нарече схемата „вечен двигател за платими заплахи”, докато Крис Уайсопал я определи като голяма промяна в американската киберполитика. Подробностите по програмата разписват Ars Technica и CyberScoop.

Какво следва

За купувачите на дронове в САЩ сметката ще стане видима още през септември; за европейските производители 15-процентният таван е по-скоро добра новина, стига да докажат произхода на компонентите си. За киберсектора истинският тест ще дойде с първите одобрени операции — и с първия случай, в който частна фирма удари не онова, което е трябвало. Досега борбата с групи като Lazarus се водеше от агенции и срокове на CISA; отсега в уравнението влизат и компании с договор, гаранция от милион долара и стимул да покажат резултат.