BepiColombo отдели транспортния модул на път към Меркурий

Мисията BepiColombo започна финалната част от пътя си. На 3 септември 2026 г. в 15:49 CEST екипът в Европейския център за космически операции (ESOC) в Дармщат получи сигнала, който чакаше осем години: транспортният модул MTM се е отделил успешно от останалата част на апарата. Това е първата от поредица маневри, които трябва да превърнат BepiColombo в първата мисия с два апарата в орбита около Меркурий, съобщава ESA.

Как мина денят на отделянето

Управлението даде официалното „GO“ в 12:00 CEST. Самото отделяне се случи в 14:00 CEST, а първите признаци дойдоха в 14:20 CEST — леко изместване в доплеровия сигнал, което показа, че двете части вече се движат с различни скорости. Окончателното потвърждение дойде час и половина по-късно.

Причината за чакането е разстоянието: в момента на маневрата BepiColombo е на около 200 милиона километра от Земята, което означава близо 11 минути път на радиосигнала в едната посока. Никой в залата не е можел да се намеси — командите са били заредени предварително.

Снимка: ESA

„Отделянето на два апарата от 200 милиона километра разстояние не е нещо, което правим всеки ден“, коментира Игнасио Клериго от ESA. Колежката му Емануела Бордони описва момента по-просто: „Всички се спогледахме и се прегърнахме.“

Какво прави MTM и защо вече не трябва

Транспортният модул е работният кон на мисията. Той носи четири йонни двигателя, които превръщат ксенон в плазма и дават тяга, и две слънчеви крила по 15 метра, които ги захранват. С негова помощ апаратът измина 9,9 милиарда километра и направи девет прелитания покрай планети, за да свали скоростта си достатъчно, че Меркурий да го задържи.

Електрическото задвижване беше изключено окончателно на 15 юни 2026 г. След това MTM се превърна в тежест — модулът закриваше и част от инструментите на орбиталния апарат. Сега той остава в стабилна орбита около Слънцето, а трите му наблюдателни камери, които снимаха пътуването, направиха последен кадър преди раздялата.

Снимка: ESA/BepiColombo/MTM

Календарът до април 2027

Оттук нататък работи химическата двигателна система на европейския орбитален апарат MPO (Mercury Planetary Orbiter). Ключовата дата е 21 ноември 2026 г., когато е планирано влизането в орбита около Меркурий — 79 дни след отделянето.

В началото на декември японският апарат Mio (JAXA) ще бъде освободен и ще заеме своята, по-широка орбита. MPO ще продължи да сваля траекторията си до март 2027 г., когато достига финалната научна орбита. Пълноценните научни наблюдения и на двата апарата започват през април 2027 г.

Средата, в която ще работят, е брутална: планетата е на около 58 милиона километра от Слънцето, а дневните температури на повърхността надхвърлят 400 °C. Затова топлинният контрол е основен инженерен проблем на мисията — тема, по която впрочем и лабораториите на Земята вадят интересни решения за превръщане на топлината в студ.

Меркурий не е това, което мислехме

Пристигането идва в добър момент. През август екип от Института „Макс Планк“ за изследване на Слънчевата система заедно с университетите в Мюнстер и Гьотинген публикува работа, според която повърхността на Меркурий съдържа около 37 тегловни процента силициев диоксид — до 25% по-малко от досегашните оценки.

Групата на Кристиан Ренгли е изработила стъклени топчета с точно премерено съдържание на силициев диоксид — от 0,5% до 97,6% — и ги е използвала като еталон за разчитане на инфрачервени спектри. Методът е проверен върху лунни данни от Lunar Reconnaissance Orbiter и сравнен с реални лунни проби. Ако числото се потвърди, вулканичните скали на Меркурий са се образували от мантия, стопена на по-голяма дълбочина, отколкото се приемаше досега, пише hicomm.bg.

Проверката ще дойде именно от BepiColombo. Инструментът MERTIS на борда на MPO мери точно в този инфрачервен диапазон, при това с по-добра точност и пространствена разделителна способност от досегашните данни.

Заключение

Отделянето на MTM е техническа стъпка, а не научен резултат — но е стъпката, без която останалите нямат смисъл. Ако 21 ноември мине по план, до пролетта на 2027 г. ще имаме два апарата, които гледат едновременно повърхността и магнитосферата на най-слабо изучената вътрешна планета. Дотогава Меркурий остава планетата, за която учебниците може да се окажат сгрешени с една четвърт.