Хъбъл засне десетоъгълник на южния полюс на Сатурн

Космическият телескоп “Хъбъл” е засякъл гигантска десетостенна структура от облаци, която обикаля южния полюс на Сатурн. Международен екип под ръководството на Агустин Санчес-Лавега от Университета на Страната на баските описа откритието в списание Science Advances на 2 септември 2026 г., а на 8 септември снимката влезе и в APOD на NASA. Това е първата голяма и устойчива фигура с правилни страни, наблюдавана в южното полукълбо на планетата.

Какво точно се вижда

Кадрите са от Wide Field Camera 3 на “Хъбъл” от 29 август 2025 г. и са част от дългосрочната програма OPAL (Outer Planet Atmospheres Legacy), която всяка година прави портрет на външните планети. В комбинирания цветен кадър десетоъгълникът личи най-добре в по-тъмните вътрешни слоеве облаци; в единичния филтър F763M формата е още по-ясна и страните ѝ изглеждат почти начертани с линийка.

Снимка: NASA, ESA, STScI, A. Sánchez-Lavega (UPV), A. Simon (NASA-GSFC), M. Wong (UC Berkeley); обработка: Alyssa Pagan

По данни на екипа вълната е центрирана около 63 градуса южна ширина и е вградена в едно от мощните струйни течения на Сатурн. Видимото ѝ положение се измества леко в зависимост от дължината на вълната, на която гледате - тоест наблюденията на различни дължини показват структурата на различни височини в атмосферата. Това е важна подробност: явлението не е повърхностно оцветяване, а прониква през няколко атмосферни слоя.

Откога е там

Ретроспективният преглед на архива показва, че фигурата се е появила по-рано, отколкото изглеждаше. Първите слаби намеци за десет върха има още в кадри на “Хъбъл” от 2023 г. През 2024 г. любители астрономи, сред които Тревър Бари и Жан-Пол Оже, забелязват вълниста ивица около полюса от Земята. През август и септември 2025 г. структурата вече е достатъчно контрастна, за да не остава съмнение.

Тенденцията е обратната на очакваната: вместо да се размива, десетоъгълникът се засилва година след година. Точно това го прави ценен - учените рядко имат възможност да наблюдават как такава подредена структура се формира в реално време, вместо да я заварят готова.

Защо е важно

Северният шестоъгълник на Сатурн е един от най-разпознаваемите обекти в Слънчевата система. Открит е от “Вояджър” през 1987 г., картографиран е подробно от “Касини” между 2004 и 2017 г. и е на мястото си при всяко наблюдение вече повече от 40 години. Дълго време беше без аналог: симетрията на планетата подсказваше, че някъде на юг би трябвало да има нещо подобно, но нито “Касини”, нито “Хъбъл” от 1990 г. насам бяха намерили такова нещо.

“Никога не сме виждали нещо подобно в южното полукълбо на Сатурн”, коментира Ейми Саймън от Годард на NASA. “Северният шестоъгълник беше там всеки път, когато погледнехме, повече от 40 години. Тази структура е различна.” Отвореният въпрос според нея е защо се е образувала точно сега.

Работната хипотеза за произхода на двете фигури е една и съща: това са вълни, които се появяват, когато бърз газ, идващ от по-ниските ширини, се среща с по-бавно движещия се газ около полюса. Струйното течение се “заключва” в стояща вълна с определен брой върхове - шест на север, десет на юг. Защо броят е различен, все още няма категоричен отговор; вероятно зависи от скоростта на течението и от ширината, на която то тече. Лабораторни експерименти с въртящи се съдове с течност възпроизвеждат подобни многоъгълници и подкрепят тази картина, но не я доказват за конкретния случай на Сатурн.

Снимка: NASA, ESA, STScI, HST; обработка: A. Pagan (STScI)

Помага и геометрията. След равноденствието на Сатурн през май 2025 г. южното полукълбо постепенно се завърта към Земята и полярната област става по-достъпна за наблюдение - обстоятелство, което ще подобрява качеството на кадрите през следващите години.

Какво следва

Следващите кампании на OPAL ще покажат дали десетоъгълникът ще се стабилизира като северния си роднина, ще смени броя на страните си или просто ще се разпадне. Отговорът има значение отвъд Сатурн: същата физика на струйни течения и вълни работи и в атмосферите на Юпитер, на екзопланетите и, в далеч по-малък мащаб, в земната стратосфера.

Мисия на място засега не се очаква - след края на “Касини” през 2017 г. Сатурн няма постоянен наблюдател, а Dragonfly ще стигне до Титан чак в края на 2034 г.. Дотогава основният инструмент остава “Хъбъл”, допълнен от любителски телескопи от Земята. За сравнение, при вътрешните планети нещата вървят по-бързо - BepiColombo вече отдели транспортния си модул на път към Меркурий.

Заключение

Сатурн получи втора геометрична фигура и този път учените я хващат в движение, а не заварена. Ако десетоъгълникът се задържи, ще имаме първия случай, в който проследяваме раждането на такава структура от началото ѝ - нещо, което шестоъгълникът никога не ни позволи.