BepiColombo пристига при Меркурий — ESA излъчва на живо

Европейската космическа агенция обяви, че на 3 септември 2026 г. мисията BepiColombo започва фазата на пристигане при Меркурий. В 15:00 ч. българско време транспортният модул MTM ще се отдели от двата научни орбитера — първата голяма стъпка от онова, което ESA нарича една от най-трудните операции по пристигане, извършвани някога от агенцията. Предаването на живо от центъра за управление ESOC в Дармщат тръгва в 14:45 ч. българско време.

Какво точно се случва на 3 септември

Апаратът, който излетя с Ariane 5 на 20 октомври 2018 г., всъщност е сглобка от три части: Mercury Planetary Orbiter (MPO) на ESA, Mercury Magnetospheric Orbiter (Mio) на японската агенция JAXA и Mercury Transfer Module (MTM) — двигателният модул, който осем години е бутал цялата конструкция през вътрешната Слънчева система.

MTM вече е излишен. На 15 юни 2026 г. в 16:24 ч. българско време екипът изключи четирите йонни двигателя QinetiQ T6 — краят на характерното синьо сияние, което ESA отбеляза с отделно съобщение. Оттам нататък апаратът пада свободно към Меркурий по балистична траектория, а за корекциите отговаря химическата двигателна система на MPO.

Ето програмата на 3 септември, преизчислена в българско време:

Кога (БГ време)	Какво
14:45	Начало на предаването от ESOC
15:00	Отделяне на MTM
15:30 – 16:30	Пауза в предаването
16:53	Най-ранен момент за приемане на сигнал
17:15 – 17:45	Край на програмата

Обърнете внимание на почти двучасовата дупка между самото отделяне и първия очакван сигнал. Точно затова ESA прекъсва предаването по средата — няма какво да се съобщава, докато потвърждението не дойде.

Снимка: ESA

Защо стигането до Меркурий е толкова трудно

Звучи парадоксално, но е по-лесно да напуснете Слънчевата система, отколкото да спрете при най-вътрешната ѝ планета. Апарат, който пада към Слънцето, набира скорост и трябва да я загуби някъде — иначе профучава покрай Меркурий. BepiColombo реши задачата с девет прелитания: едно край Земята, две край Венера и шест край самия Меркурий, всяко от които отнема по малко енергия от орбитата.

При старта апаратът тежеше 4100 кг, от които 1400 кг гориво. MPO е 1230 кг и носи 11 инструмента, Mio е 255 кг с пет инструмента. Планът беше пристигане в края на 2025 г., но проблем с двигателите през април 2024 г. добави близо 11 месеца към графика — тягата така и не се върна до пълните стойности и траекторията беше преизчислена.

Какво следва след отделянето

Сглобката MPO–Mio продължава заедно още два месеца и половина. Ключовата дата е 21 ноември 2026 г., когато двата орбитера влизат в орбита около Меркурий наведнъж. След това, на 9–10 декември, те се разделят: MPO изтласква Mio и го завърта, отделя защитния екран MOSIF и се спуска към собствената си, по-ниска орбита.

Редовната научна работа започва през април 2027 г. Тогава BepiColombo става втората мисия в историята, обиколила Меркурий — след американската MESSENGER, която работи там между 2011 и 2015 г. За Европа и Япония това е първото им отиване до планетата изобщо, а и първият случай, в който два апарата изучават Меркурий едновременно: MPO картографира повърхността и вътрешния строеж, Mio следи магнитното поле и заредените частици около планетата.

Заключение

На 3 септември няма да видите ефектни кадри — отделянето на MTM е тих механичен акт някъде далеч навътре в Слънчевата система, потвърден с телеметрия близо два часа по-късно. Но именно това е моментът, в който осемгодишното пътуване свършва и започва мисията. Ако всичко мине по план, до края на ноември имаме нова обсерватория около планета, за която все още не знаем защо е толкова плътна и как задържа магнитно поле при своя размер.

Междувременно от науката тази седмица си заслужава да погледнете и квантовата батерия, която се зарежда за фемтосекунди, както и експеримента с два генетични кода наведнъж.