Цените на RAM се върнаха на нивата от 2007 г. заради AI

Компютърният учен Даниел Лемир публикува на 5 август графика с историческите цени на компютърната памет и изводът от нея е неприятен: измерена на гигабайт, RAM паметта днес струва горе-долу колкото през 2007 г. Според Tom’s Hardware това означава, че около 20 години експоненциално поевтиняване са заличени за няколко месеца. Два дни по-късно, на 7 август, SK hynix обяви най-големия си строителен пакет досега — около 54 трилиона вона за две нови фабрики.

Защо това е аномалия, а не поредно поскъпване

Паметта поскъпва и в предишни цикли — след земетресения, наводнения или свръхинвестиции. Разликата сега е в мащаба на връщането назад. Лемир определя случващото се като историческа аномалия и казва, че не се сеща за друг случай, в който цената на технологичен хардуер да се върне на нива отпреди десетилетия.

Важното е, че причината не е техническа. Няма регрес в производството и няма счупена верига на доставки. Има просто търсене, което производството не може да настигне. Обемът произведена памет расте с около 20% годишно, а търсенето — с порядъка на 200% или повече, движено от HBM паметта за AI ускорителите.

Тук е и капанът: HBM не е просто по-скъпа памет, а по-разточителна. Всеки гигабайт HBM изяжда около три пъти повече капацитет на пластина в сравнение с DDR5. Тоест всяка пластина, пренасочена към AI, изважда от пазара повече от един гигабайт обикновена памет. Резултатът вече го видяхме по рафтовете — и в решението на Asus, MSI и Gigabyte да вдигнат цените с до 50%.

SK hynix: 54 трлн. вона, две фабрики, две дати

Отговорът на индустрията е капацитет. Бордът на SK hynix одобри инвестиция от около 54 трилиона вона (приблизително 38 млрд. долара, или грубо 33 млрд. евро), разпределена между два обекта, съобщава GSMArena.

• Yongin Y2 — 35,2 трлн. вона за DRAM и HBM. Разгъната площ около 1 130 000 кв. м. Първа копка през юли 2027 г., първата чиста стая тръгва през юни 2029 г.
• Cheongju M17 — 19,1 трлн. вона за NAND, корпоративни SSD и памет за AI инференс. Около 680 000 кв. м. Първа копка през февруари 2027 г., първата чиста стая — декември 2028 г.

Снимка: SK hynix Newsroom

Двете са част от много по-голям план — 600 трлн. вона за клъстера в Йонгин и още 100 трлн. за разширението в Чхонджу, пише SK hynix в съобщението си. Компанията вече изтегли завършването на целия клъстер от 2045 на 2033 г., тоест с 12 години напред, а инфраструктурата за ток и вода за първата фаза е готова на 99%.

Логиката е обяснена в едно изречение от представител на компанията: инвестицията е решение да се уловят възможностите в темпото, с което расте пазарът. Прогнозата на Omdia, на която стъпва планът, е за 19% средногодишен ръст на търсенето и на DRAM, и на NAND до 2030 г.

Кой печели от поскъпването

Междувременно класацията на пазара се пренарежда. По данни на Counterpoint Research за второто тримесечие на 2026 г. Samsung държи 39% от продажбите на DRAM и е първи за трето поредно тримесечие, отчита GSMArena. След него са SK hynix с 26% и Micron с 25%, а китайската CXMT вече е на 7%.

Любопитният детайл: през тримесечието цените на самата HBM памет всъщност паднаха, но се очаква да се възстановят през третото тримесечие. Тежестта на поскъпването досега носеше конвенционалната DRAM — тази, която влиза във вашия компютър, телефон и телевизор.

Какво значи това за вас

Първата фабрика тръгва в края на 2028 г., втората — през 2029 г. Дори всичко да върви по график, нов капацитет в големи обеми няма да има преди 2029–2030 г. Дотогава пазарът ще се балансира по единствения останал начин — през цената.

Практическият извод е скучен, но полезен: ако имате нужда от памет, планирайте я сега, а не „когато поевтинее“. Същото важи и ако избирате лаптоп по бюджет — конфигурацията с повече RAM днес струва непропорционално повече, отколкото струваше преди година, и това няма да се промени бързо.

Има и по-широк прочит. Двайсет години сме приемали за даденост, че паметта поевтинява всяка година и че софтуерът може спокойно да я харчи. Графиката на Лемир е напомняне, че тази тенденция не е закон на природата, а резултат от баланс между търсене и предлагане — баланс, който AI индустрията в момента е преобърнала.