Изследователи от Forescout Vedere Labs използваха Claude на Anthropic, за да пренесат работещ pre-authentication RCE експлойт от един модел индустриален контролер (PLC) на друг - и след около осем часа и половина усилия успяха да изпълнят чужд ARM shellcode върху жива хардуерна цел. Резултатите, публикувани на 2 септември 2026 г. и описани от The Hacker News, показват, че AI вече помага и в най-трудния клас атаки - тези срещу вградени системи.
Какво точно направиха
Отправната точка беше готов експлойт за WAGO 750-852, използващ CVE-2021-31886 - stack-based buffer overflow във FTP сървъра Nucleus, с оценка по CVSS 9.8. Уязвимостта е класическа: FTP сървърът не проверява дължината на потребителското име, подадено с командата USER на порт 21. Достатъчно дълго име презаписва паметта, отвлича изпълнението и позволява произволен код - при това без никаква автентикация.
Целта беше този експлойт да заработи и на близкия, но различен модел WAGO 750-831. Изследователите дадоха на Claude работещия експлойт за 750-852, фърмуера на 750-831 (версия V01.04.16) и реален контролер за тестове. Моделът получи достъп до терминал с инструменти за reverse engineering (включително Ghidra), възможност да пише Python скриптове и мрежови инструменти като nc.
Осем часа, 535 долара и една „умряла“ платка
Първо влезе в игра Claude Sonnet 4.6 с контекстен прозорец от 200k, който потвърди уязвимостта - Claude „почука“ по FTP сървъра и получи банера 220 Nucleus FTP Server (Version 1.7) ready., след което чрез статичен анализ проследи уязвимия код. На този етап моделът успя само да „забие“ платката (DoS), но не и да овладее изпълнението.
Пробивът дойде със Claude Opus 4.6 и контекст от 1 милион токена. Централният проблем беше, че след overflow-а нормалната FTP обработка занулява буфера с shellcode-а, преди той да се изпълни. Claude разглоби функцията, откри, че тя изчиства 256 байта на съответния адрес, и намери елегантен трик: като пропусне CRLF (\r\n) терминатора, командата не се „завършва“ и буферът остава непокътнат. Така последователността беше адаптирана от USER→QUIT (при 750-852) на USER→CWD без CRLF.
Веднъж стъпил на работещо изпълнение, Claude премина от празен NOP shellcode към два функциониращи payload-а за 12 минути - ICMP echo beacon и UDP пакет с низа „PWNED“.
Цената на този финален етап: 8 часа и 32 минути и 535,74 долара в API токени (2,6k входни, 1,3 милиона изходни). А в отделна сесия, при опит да разширят присъствието си до пълноценен C2 имплант, един payload записа във flash памет и необратимо „уби“ контролера.
Много помощ от човека
Важната уговорка: това не беше автономна атака. Както отбелязват от Forescout, „AI не успя да построи експлойта изцяло сам - имаше нужда от помощта на изследователя, за да се фокусира какво и как да експлоатира“. Човекът насочваше модела извън задънени улици, подаваше допълнителен дизасемблиран код и надгради контекстния прозорец от 200k на 1M.
Затова и самите изследователи признават: „Може да се твърди, че същият изследовател би постигнал началния RCE порт без AI за по-малко време и на по-ниска цена, и то запазвайки PLC жив.“ Но добавят и по-неудобния въпрос - „какво се случва, когато нужната експертна намеса продължи да намалява“.
Защо е важно
Изводът на Forescout е премерен: AI вече свали летвата за откриване и експлоатиране на уязвимости във високоуровневите системи, а тук за първи път се вижда, че и low-level експлоатацията на вградени устройства може да поеме по същата траектория - макар засега със сериозни технически бариери. Практическите препоръки са познати, но стават по-спешни: не отписвайте OT уязвимости само защото са „трудни за експлоатиране“, изключвайте ненужните услуги (FTP, Telnet, уеб панели) и следете за необясними сривове и изходящ трафик.
Новината идва в момент, в който AI агентите все по-често се появяват в реални инциденти. Дни по-рано The Register съобщи за активна експлоатация на критична дупка в JFrog Artifactory (CVE-2026-82329, оценка 9.8), позволяваща издаване на административни токени без автентикация - като остава неясно дали зад атаките стоят хора, или автоматизирани агенти. А наскоро OpenAI обяви, че моделът ѝ Astra стигна прага Critical за киберспособности, самостоятелно пробивайки системи. Тенденцията е обща: границата между „инструмент“ и „нападател“ изтънява, а индустриалната автоматизация - където една грешка убива физически хардуер - е може би най-крехкото поле за експерименти.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google