Забраната на AI в час оставя студентите по-зле

Двугодишен експеримент в курса „Law of AI“ във Vrije Universiteit Amsterdam показва, че студентите, на които е забранено да ползват ChatGPT, се представят най-зле на изпитите — и през 2024, и през 2025 г. Изследването на доц. Тибо Шрепел обхваща 230 студенти и е публикувано като „Generative AI in Legal Education: A Two-Year Experiment with ChatGPT“ в списание Law, Innovation and Technology (том 18, бр. 1), а препринтът е достъпен в SSRN. За резултатите писа the-decoder.

Как е устроен експериментът

Шрепел разделя студентите на случаен принцип на три групи и дава на всички една и съща задача: за 20 минути да подобрят конкретни разпоредби от европейския AI Act.

• Група без AI — работи само с текста и със собствените си глави.
• Група с непридружен AI — получава текст, в който вече са вплетени предложения от ChatGPT, но без никакво обучение как да ги ползва.
• Обучена група — минава през практическо обучение по prompt engineering за юридическа работа и разговаря директно с модела.

След това и трите групи държат едни и същи изпити — тест с избираем отговор и домашен изпит, в който отново трябва да преработят части от AI Act. Оценяването гледа четири неща: съдържание, яснота, пропорционалност и новаторство на предложенията.

Извадката е малка: 66 студенти през 2024 г. и 164 през 2025 г.

Какво показват резултатите

През първата година разликата е ясна. Обучената група изпреварва осезаемо останалите две, особено на по-трудния домашен изпит.

Година по-късно преднината почти изчезва. През 2025 г. и трите групи се представят приблизително еднакво — най-вероятно защото базовата грамотност с чатботове междувременно се е повишила сама по себе си и специалното обучение вече не дава толкова голямо предимство.

Един резултат обаче се повтаря и в двете години: групата без AI завършва последна.

Снимка: Vrije Universiteit Amsterdam

Наблюденията в залата

По-интересното е какво се случва по време на самите 20 минути.

Групите без AI изчерпват идеите си бързо — при много от подгрупите „изтощаването на идеите“ настъпва след 10–15 минути, а предложенията им се свеждат основно до дребни редакции на формулировки.

Групите с непридружен AI имат обратния проблем: приемат предложенията некритично и на моменти пропускат правните им последици. Само обучените групи водят истински диалог с модела — питат, оспорват, връщат се и преформулират.

Самият Шрепел признава, че е започнал с грешна хипотеза. Очаквал е, че безразборната употреба на AI ще навреди на ученето повече от пълната забрана. „Сгреших“, пише той. Пред сайта на VU Amsterdam формулира извода по-меко: „Студентите трябва да знаят как да работят с AI, а не да се страхуват от него.“

Какво не доказва изследването

Авторът сам изброява ограниченията и те не са малки. Извадката от 230 души е малка спрямо студентското население; кохортата е самоизбрана — това са хора, записали курс за право и изкуствен интелект, тоест по-склонни към технологии от средното; а при домашните изпити няма как да се провери кой реално е ползвал AI и кой не.

Затова и изводът е по-тесен, отколкото звучи в заглавията: липсата на обучение по AI е пропусната възможност, но не води до системния срив, който някои предричат. Резултатът важи за конкретна задача — правен анализ и редакция на текст под времеви натиск — а не за ученето изобщо.

Струва си да се отбележи и че други данни сочат в друга посока. Резултатите от PISA 2025 на OECD показват, че учениците с ежедневна употреба на AI се справят по-зле по природни науки. Разликата е съществена: там става дума за петнайсетгодишни, които прехвърлят на модела самото усвояване на материала, докато тук магистри го ползват като инструмент в професионална задача.

Какво предлага авторът

Шрепел препоръчва университетите да се откажат от тоталните забрани, да инвестират в обучение на преподавателите и да преработят формата на оценяването — например магистърските тези да залагат повече на приложна работа, отколкото на преглед на литературата.

Контекстът е практичен: юридическата професия вече ползва тези инструменти, при това не винаги добре. Случаят с адвоката, глобен с 5000 долара заради несъществуващи свидетели от ChatGPT, е точно илюстрацията защо умението да работиш критично с модела не е козметично допълнение към образованието.

Заключение

Едно изследване с 230 самоизбрани студенти по право не решава спора дали AI помага или пречи на ученето. Но то сочи нещо конкретно и проверимо: забраната сама по себе си не е педагогика. Ако през 2025 г. и трите групи вече са изравнени, най-вероятният сценарий е, че студентите се учат да ползват тези инструменти така или иначе — въпросът е дали ще го направят в час, с надзор, или сами и наслуки.