Корали: Ел Ниньо е най-силно от 1000 години насам

Ел Ниньо от последните четири десетилетия е по-силно, отколкото по което и да е време през предходното хилядолетие. Това показва изследване, публикувано на 27 август 2026 г. в списание Science от екип начело с Джулия Коул от Мичиганския университет, който е разчел химията на коралови скелети от Галапагоските острови назад до около 1000 г. сл. Хр.

Числото, което авторите извеждат: колебанията на температурата на океанската повърхност в източния екваториален Пасифик — това е районът, където Ел Ниньо се проявява най-ярко — са се засилили с 36,5% (±8%) спрямо прединдустриалния период. Спрямо събитията през XX век увеличението е 16,2% (±10%). Тоест по-голямата част от промяната се струпва в най-новото време.

Как се чете хилядолетие в един корал

Масивните корали растат на годишни пластове, подобно на дървесните пръстени, и заключват в скелета си химически подпис на водата около тях. Екипът е взел проби от живи колонии — някои високи по два-три метра — край островите Улф и Дарвин, както и от субфосилни корали, изхвърлени на сушата, част от които са на възраст до 4500 години.

От пробите, вземани на всеки милиметър по дължината на ядката, са измерени две неща: съотношението стронций към калций и съотношението на кислородните изотопи. И двете зависят от температурата на водата по време на растежа. Така се получават 28 времеви серии от пет острова, всяка покриваща поне 20 години, които заедно сглобяват картина на това колко бурно се е люлеел Пасификът през последното хилядолетие.

Резултатът е сравнително спокоен период между около 1000 и 1850 г., плавно покачване след XIX век и рязък скок в модерната епоха. Изместването не е симетрично — засилват се предимно топлите крайности, а не колебанията в двете посоки.

Моделите не хващат тази промяна

Авторите са сверили реконструкцията с 12 климатични модела, симулиращи последното хилядолетие заедно с естествените фактори — вулканични изригвания и промени в слънчевата активност. Наблюдаваното засилване надхвърля това, което моделите произвеждат, със статистическа значимост от 95%, а при сравнение с контролни симулации без външно въздействие се доближава до 99%.

Точно тази част притеснява съавторката Саманта Стивънсън от UC Santa Barbara. „Тревожи ме, че нито един от климатичните модели не улови увеличението, което видяхме в кораловия запис“, казва тя пред новинарската служба на университета. „Това вероятно значи, че моделите пропускат нещо в реакцията на Ел Ниньо към климатичните промени.“

Коул е по-пряма за извода: „Големите събития Ел Ниньо от последните 40 години не са нормални в контекста на последната хилядa години.“ Важно е обаче какво изследването не твърди — то установява силна връзка между глобалното затопляне и амплитудата на Ел Ниньо, но не дава прогноза колко силно ще е следващото събитие.

Защо това има значение отвъд Тихия океан

Ел Ниньо не е локално явление. Събитието от 1982–83 г. уби над 95% от кораловите колонии в Галапагос, като спря издигането на богатата на хранителни вещества студена вода и срина цялата хранителна верига — риби, птици, морски бозайници. Събитието от 1997–98 г. се свързва с около 23 000 смъртни случая по света от болести и климатични бедствия.

В момента в екваториалния Пасифик тече ново силно Ел Ниньо, което според изчисленията може да избута глобалната средна температура за годината до 1,37–1,58 °C над прединдустриалните нива, с най-вероятна стойност около 1,47 °C.

Рифовете в същото време продължават да отстъпват

На 31 август Глобалната мрежа за наблюдение на кораловите рифове (GCRMN) публикува доклада „Status of the World’s Coral Reefs: 2025“, координиран от Австралийския институт по морски науки. Данните са внушителни: 21,1 милиона наблюдения от около 37 000 рифови точки в 120 държави и територии, събрани от 600 партньорски организации.

Изводът е спад от 9,5% в покритието на твърди корали за периода 2020–2024 г. спрямо базата 1980–2009 г. Австралия, дълго смятана за най-добрия случай, следва същата крива — от 30,2% на 26,8% покритие, или 10,9% относителен спад върху 43 000 кв. км рифове. Ключовият проблем не е самото избелване, а ритъмът му: сериозните смущения идват вече на всеки пет-шест години вместо на всеки десет, а толкова време просто не стига за възстановяване. Масовите избелвания от 2024 и 2025 г. дори не влизат напълно в отчета.

Заключение

Двете новини се четат заедно. Кораловият архив показва, че двигателят на тропическите крайности работи по-силно от когато и да било през последното хилядолетие, а мониторингът показва какво това прави с рифовете в реално време. Иронията е, че същите организми, които плащат сметката, са и инструментът, с който я разчитаме — подобно на вкаменелостите, по които възстановяваме древни екосистеми. Океанът остава и най-трудната за измерване част от климатичната система, което е причината да се появяват все повече нови методи за наблюдение в морето.