Насекомо с 24 крака от Тексас разкрива пътя към сушата

Вкаменелост, събрана в Западен Тексас още през 1985 г. и записана в колекцията като ларва на рак, се оказа най-старото известно насекомо. На 26 август екип начело с проф. Цай Чънян от Нанкинския институт по геология и палеонтология към Китайската академия на науките и Ерик Тихелка от Университета в Кеймбридж описа в Nature нов вид на възраст около 324 милиона години — Chosha praecursor. Животното има шест ходилни крака на гърдите и още 18 придатъка по корема, тоест 24 крайника общо.

Какво точно е намерено

Вкаменелостите идват от формацията Tesnus в района на Marathon Uplift в Западен Тексас, от варовити глинести конкреции. Слоят е от късния мисисипий (ранния карбон) и се е образувал в плитка крайбрежна делта — точно на границата между вода и суша.

Описаният екземпляр е възрастна женска с дължина 32,09 мм; с опашното нишковидно израстъче и церките става 49,66 мм. Личи ясно яйцеполагало (овипозитор), сегментирано тяло и — най-важното — членести придатъци по коремните сегменти от първи до девети, като задните са преработени във весловидни, хрилоподобни структури.

Снимка: NIGPAS

Тези коремни крайници са причината находката да е стояла неразпозната четири десетилетия. Отпечатъкът беше приписан на Tesnusocaris goldichi — ракообразно. Едва повторното снимане с кръстосано поляризирана светлина извади детайлите, по които групата е насекомо, а не рак.

Защо 24 крака е важно число

Днешните насекоми имат шест крака и това е част от определението за групата. Chosha показва как е изглеждала преходната форма: гърдите вече носят типичните три чифта ходилни крака, докато коремът още пази чифтовете придатъци, наследени от водните предци, преобразувани във весла и хрилоподобни структури.

С други думи, излизането на сушата не е било скок. Линията е минала през дълга земноводна фаза покрай брегове и влажни зони, като е задържала и преправила старите водни органи, вместо да ги изгуби наведнъж.

Авторите са предпазливи в изводите: находката показва полуводен начин на живот „поне при част от стъбловите насекоми“, а не при всички. Това е важна уговорка — един екземпляр не пренаписва цялата картина, но запълва конкретна празнина.

Празнината от 80 милиона години

Ранната история на насекомите е записана лошо. Между първите шестокраки от ранния девон и добре документираните насекоми от късния карбон стои интервал от около 80 милиона години с почти нулев фосилен запис — така наречената хексаподна празнина. Точно в нея попада Chosha.

За сравнение, гръбначните излизат на сушата около 385 милиона години назад. Датировката от 324 милиона години означава, че насекомите са преминали този праг значително по-късно, а описанието на вида дава на палеонтолозите реперна точка вътре в празния интервал.

Както при измерването на топенето на диаманта, тежестта тук е колкото в самата находка, толкова и в метода: кръстосано поляризираната светлина показа структури, които обикновената фотография на същия камък не е извадила. Това е и намек колко материал в музейните чекмеджета чака преразглеждане.

Кой стои зад работата

Изследването е дело на международен екип — освен NIGPAS и Кеймбридж, участват учени от САЩ и Испания. Видът е формално описан като Chosha praecursor Tihelka, Engel & Cai, 2026, а статията носи заглавието „Amphibious stem-insect sheds light on colonization of land“ (DOI: 10.1038/s41586-026-10961-2). Прес съобщението на NIGPAS е публикувано през EurekAlert, а находката беше отразена и от New Atlas, и на български от Nauka.bg.

Заключение

Chosha praecursor не е сензация за „насекомо мутант“, а нещо по-полезно: конкретен, добре запазен междинен етап. Шест крака за ходене по брега, осемнайсет придатъка за живот във водата — и всичко това в един организъм, който е живял точно в периода, за който нямахме почти нищо. Ако интерпретацията издържи при следващи находки, картината за завладяването на сушата от насекомите се сменя от рязък преход към бавно, дълго излизане от водата.