Три ERA Chair проекта на БАН привличат 7 млн. евро

Три проекта на Българската академия на науките, спечелени по схемата ERA Chairs на Horizon Europe, са привлекли общо над 7 млн. евро европейско финансиране. На 29 септември екипите им ще представят резултатите си в централната сграда на БАН в София и ще поставят въпрос, който досега рядко се обсъжда публично: какво остава от тези пари, когато грантовете свършат между 2028 и 2030 г. Събитието е анонсирано от nauka.bg и е под патронажа на председателя на БАН, а организатор е Институтът по философия и социология.

Кои са трите проекта

AEGIS-IMB е в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ и е най-големият по бюджет — 2 498 990 евро по грант 101086923, с период март 2023 – февруари 2028 г. ERA Chair holder е проф. Стефан Димитров, международно признат специалист по епигенетика. Екипът работи върху биологията на хроматина и молекулярните механизми на избрани невроразвитийни заболявания, като комбинира „omics“ подходи, биохимия, клетъчна и структурна биология. Целта, формулирана в резюмето на проекта, включва и нещо извън лабораторията: обучение на докторанти и постдокторанти, за да се намали изтичането на мозъци.

VIBraTE е в Института по информационни и комуникационни технологии — 2,05 млн. евро по грант 101086815, февруари 2023 – 31 януари 2028 г. ERA Chair holder е доц. д-р Димитър Проданов, който работи и в imec в Льовен. Проектът изгради в ИИКТ лаборатория за мозъчно-компютърни интерфейси, която моделира какво се случва на границата между мозъчна тъкан и имплантиран електрод: вискоеластичното свързване, геометрията на сензорите, дифузията на границата и как кръвотокът, завъртането на главата и дишането местят импланта. Приложението е в терапии за неврологични заболявания като болестта на Паркинсон.

Снимка: MediaBricks

ProSkills2Work е в Института по философия и социология — 2,48 млн. евро по грант 101183817, с най-дълъг срок до февруари 2030 г. Координатор е проф. Васил Киров, заместник-директор на института. Проектът развива социологическите изследвания за формирането на умения в България и стои зад създаването на Българска обсерватория за образование и труд.

Ограничението, за което малко се говори

ERA Chairs е инструмент от направлението за разширяване на участието (widening) в Horizon Europe. Идеята му е да плати за привличането на водещ учен и за изграждането на екип около него в страна с по-слаб научен капацитет. Именно затова обаче схемата има вградено ограничение: разходите за самите изследвания не могат да надхвърлят 10% от гранта.

На практика това означава около 50 000 евро годишно за консумативи, реактиви и апаратура при екипи, на които са нужни приблизително 250 000 евро годишно за експериментална работа. Разликата от пет пъти се покрива от другаде — най-често от допълнителни проекти, които същите хора трябва да пишат паралелно с основната си работа.

Какво се случва след 2028 г.

Тук е същинският въпрос на срещата. Според позицията на трите екипа, ако няма национален инструмент за продължение, инвестиция от над 7 млн. евро ще бъде отчетена като успешно приключила, без да се превърне в постоянен научен капацитет. Формулировката е внимателна, но смисълът е ясен: три работещи лаборатории и екипи могат да се разпаднат по график.

Предложенията са три и са конкретни:

• да се премахне ограничението, което не допуска ERA Chair holders до националната програма „ВИХРЕН“;
• да се създаде български аналог на Европейския изследователски съвет с грантове от 1 до 1,5 млн. евро за 5 години;
• да се въведат преходни грантове за устойчивост с продължителност 3–5 години след края на проектите.

Екипите предлагат и работна група с участието на Министерството на образованието и науката, БАН и самите ERA Chair holders, която да превърне това в конкретни мерки.

По-широкият контекст

Въпросът не е само за три проекта. Броят на центровете за върхови постижения и центровете по компетентност в България расте от години — в София, Пловдив, Русе и другаде се работи по батерии и водородни технологии, персонализирана медицина, устойчиви на засушаване растения, квантови комуникации и обработка на големи данни, както показва специалното издание на nauka.bg. Почти всички са построени с европейски пари и почти всички рано или късно стигат до един и същ момент — края на проектния период.

Сравнението с големите европейски научни организации е показателно: когато ЦЕРН спира LHC за модернизация, това е планирана стъпка в дългосрочен бюджет, а не риск инфраструктурата да остане без хора. Разликата не е в качеството на науката — българските екипи работят по същите теми, по които се появяват и нови подходи за обезболяване — а в наличието на следваща стъпка.

Заключение

Трите гранта са доказателство, че български институти могат да печелят конкурентно европейско финансиране и да изграждат с него реален капацитет — от лаборатория за мозъчни импланти до обсерватория за пазара на труда. Датата, която си струва да запомните, не е 29 септември, а началото на 2028 г., когато изтичат първите два проекта. Дотогава или ще има национален механизъм за продължение, или ще четем отчети за успешно приключили проекти.