Загубата на Y хромозома — ранен сигнал за рак

Загубата на Y хромозомата — промяната, която десетки изследвания досега свързваха с кръвните клетки на възрастните мъже — се вижда и в тъканите на тялото, при това още преди там да има рак. Това показва изследване на University of Arizona Cancer Center, публикувано на 8 септември 2026 г. в JCI Insight под заглавието „Human Y chromosome pan-organ mapping reveals progressive mosaic loss from normal to cancer“.

Екипът, воден от Дан Теодореску, директор на онкологичния център, е анализирал 1000 тъканни проби от 405 мъже и 11 основни органа. Резултатът: колкото по-близо е тъканта до тумор, толкова повече клетки в нея са без Y хромозома — включително в участъци, които под микроскоп изглеждат напълно здрави.

Какво е „загуба на Y“

Всяка клетка в мъжкото тяло обикновено носи по една X и една Y хромозома. С възрастта част от клетките просто изпускат Y-а при деленето си — явление, известно като мозаечна загуба на Y (mLOY). Това не е рядкост: според обзора на New Atlas около 40% от мъжете към 70-годишна възраст имат поне част от кръвните си клетки без Y хромозома, а при деветдесетгодишните делът стига към 60%.

Досегашните данни идваха почти изцяло от кръв и свързваха mLOY с по-висока смъртност, с бъбречно заболяване, фиброза, сърдечносъдови проблеми и по-тежко протичане на COVID-19. Новото тук е, че учените излизат извън кръвта и картографират същата промяна в самите органи.

4,3 милиона клетъчни ядра

Методът е FISH — флуоресцентна хибридизация, при която X и Y хромозомите светят в различни цветове в ядрото на всяка клетка. Автоматизирана система за изображения е обходила над 4,3 милиона отделни ядра и е измерила съотношението Y към X за всяка проба.

Снимка: JCI Insight / Gertych et al., 2026

Сравнението между тъканта до тумора и самия тумор при един и същ пациент показва последователен спад на Y сигнала (p < 0,001), като разликата е най-изразена при простатата и при по-редките локализации в извадката. При туморите степента на загуба варира според вида, а най-висока е при колоректалния карцином.

Градиент, а не превключвател

Най-подробната част от работата е върху пикочен мехур, изваден по време на операция. Учените са направили карти на целия орган и са проследили как загубата на Y расте плавно — от нормална лигавица, през ранни атипични клетки, до развит карцином.

„Мислим за това като за градиент, подобен на склон, който постепенно става по-стръмен“, казва Теодореску в съобщението на университета. „Колкото по-близо е тъканта до рак, толкова повече загуба на Y хромозома виждаме. Този градиент един ден може да помогне на лекарите да заподозрат проблем в биопсия, която е пропуснала по-малък тумор.“

В тъкан, която изглежда нормална, загубата на Y е най-висока при рак на дебелото черво и ректума, хранопровода, панкреаса и белия дроб. Авторите наричат това преднеопластичен полеви ефект — скрита зона на генетична уязвимост около бъдещия тумор.

Снимка: JCI Insight / Gertych et al., 2026

Защо това има значение

Ако загубата на Y наистина маркира тъкан, която вече е тръгнала по пътя към злокачественост, най-практичната полза би била при биопсиите. Днес отрицателна биопсия означава само, че иглата не е уцелила нищо подозрително. Измерването на съотношението Y:X в същата проба би могло да подскаже, че туморът е наблизо — особено при органи като панкреаса и белия дроб, където ранната диагностика е особено трудна.

Същата лаборатория показа миналата година в Nature, че Т-клетките без Y хромозома убиват по-лошо раковите клетки — възможно обяснение защо мъжете с mLOY в кръвта умират по-често от карциноми. Двете находки се допълват: тялото едновременно произвежда по-уязвима тъкан и по-слаба имунна охрана.

Какво още не знаем

Предпазливостта е задължителна. Изследването е описателно и показва връзка, не причина — не е доказано, че загубата на Y предизвиква рака, вместо двете да имат обща причина (възраст, тютюнопушене, хронично възпаление). Няма и клиничен тест: FISH върху тъкан все още изисква биопсия, а праговете, над които резултатът да се смята за тревожен, не са установени.

Първи автори са Аркадиуш Гертих и Хуихуи Йе, а в екипа участват изследователи от Cedars-Sinai, Fred Hutchinson Cancer Center, University of Washington и UC San Francisco. Финансирането е от National Cancer Institute по договор R35CA294022.

Заключение

Стойността на работата е в мащаба и в картата: за пръв път една и съща промяна е измерена последователно в 11 органа и в трите състояния на тъканта — здрава, предракова и злокачествена. Оттук нататък въпросът е дали градиентът може да се превърне в число, на което лекарят да се довери. Дотогава Y хромозомата остава интересен биомаркер, а не диагноза — подобно на персонализираните РНК терапии, които минават дълъг път от находка до клиника. А за мъжете над 60 практическият извод засега е старият: профилактичните прегледи остават най-надеждният ранен сигнал, също както ученето на езици остава най-достъпната защита за стареещия мозък.