Екип от Университета в Лозана (UNIL) и италианския Национален институт по геофизика и вулканология (INGV) предлага, че Етна — най-активният вулкан в Европа — не се вписва в нито един от известните типове вулкани. В статия в Journal of Geophysical Research: Solid Earth учените твърдят, че сицилианският гигант може да е първият познат стратовулкан от съвсем нов, четвърти клас, чиято магма извира от джобове разтопена скала на около 80 километра дълбочина. Резултатите бяха обявени от UNIL през април 2026 г. и получиха широко отразяване това лято.
Защо Етна отдавна обърква геолозите
Учебниците описват три начина, по които се раждат вулканите: срединноокеански хребети, зони на субдукция (където една тектонска плоча потъва под друга) и „горещи точки“ като Хаваите. Етна не пасва чисто на нито един. Тя се намира близо до зона на субдукция, но изхвърля лава с химия, характерна за горещите точки — при това без реална горещa точка под Сицилия. Десетилетия наред този парадокс оставаше без убедително обяснение.
Новото изследване предлага изход: Етна работи по механизъм, наблюдаван досега само при миниатюрни подводни вулкани, наречени „petit-spot“. Те бяха открити през 2006 г. от японски геолози върху океанското дъно източно от Япония. За разлика от трите класически типа, petit-spot вулканите не се хранят от прясно образувана магма — вместо това изкарват на повърхността стара, вече съществуваща стопилка.
„Пропукана тръба“ от дълбоката мантия
Според авторите магмата на Етна идва от т.нар. зона на ниски скорости (low velocity zone) в горната мантия — слой, в който сеизмичните вълни се забавят, защото скалата е частично разтопена. Там магмените джобове съществуват дълго време, вместо да се образуват непосредствено преди изригване.
Сблъсъкът на Африканската и Евразийската плоча огъва и напуква литосферата. Това изстисква древната стопилка нагоре през пукнатините — „подобно на течност, изцеждана от гъба“, както го описва UNIL. Водещият автор проф. Себастиен Пиле нарича Етна „пропускаща тръба“ за магми от зоната на ниски скорости и подчертава, че това е първият познат голям стратовулкан, формиран по този начин: „Това е неочаквано, тъй като досега подобни процеси бяха наблюдавани само в много малки вулканични структури.“
Как стигнаха до извода
Ключът е в химията на лавата. Екипът анализира скални проби, обхващащи около 500 000 години изригвания, и проследи как се е менял съставът на магмата през времето. Изненадата: геохимията остава забележително постоянна, въпреки че тектониката на региона се е променяла драматично. Ако магмата се раждаше наново при всяко изригване, съставът ѝ би се променял с промяната на условията. Стабилността вместо това сочи към общ, дълготраен източник — стари мантийни стопилки, богати на алкални елементи.
Изследователите подкрепиха тази картина и с експериментални данни за поведението на магмата, за да покажат, че еднаквият химически „подпис“ през половин милион години е съвместим с petit-spot механизма, а не с класическа горещa точка или субдукция.
Пълното цитиране е: Pilet и колектив, „Mount Etna as a Leaking Pipe of Magmas From the Low Velocity Zone“, Journal of Geophysical Research: Solid Earth, 2026, 131(4), DOI 10.1029/2025JB032785.
Какво означава това за прогнозите
Ако Етна наистина е отделна категория, това има практическо значение за оценката на риска за над милион души, живеещи в подножието ѝ. Прогнозирането на изригвания стъпва на разбирането откъде и как се движи магмата; модел, който третира Етна като горещa точка или като типичен субдукционен вулкан, може да залага грешни допускания за дълбочината на резервоарите и за предупредителните сигнали преди изригване.
По-широкият извод е, че petit-spot механизмът може да поражда и големи вулкани, не само дребни подводни могили. Това отваря въпроса дали други „необясними“ вулкани по света не са всъщност скрити „petit-spot гиганти“. За други изненадващи резултати, които пренаписват учебниците по физика, вижте и как физици построиха двигател, който едновременно върши работа и охлажда.
Заключение
Изводите остават хипотеза, която ще бъде проверявана с нови проби, сеизмични данни и моделиране. Но ако издържат, те превръщат Етна от досадно изключение в прозорец към слабо изучен вид вулканизъм — и напомнят, че дори един от най-наблюдаваните вулкани на планетата все още може да ни изненада.
Източници: New Atlas, UNIL, EurekAlert, phys.org.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google