Китайски рекорд: 3,2 Pb/s по едно оптично влакно

На 26 октомври 2026 г. китайски екип обяви нов световен рекорд за капацитет на едно оптично влакно: 3,2 петабита в секунда (3 200 000 Gb/s) двупосочно и в реално време. Зад резултата стоят Националната ключова лаборатория по оптични комуникационни технологии и мрежи към групата CICT (Китайска информационна и комуникационна технологична група), лабораторията Pengcheng в Шънджън и производителят на влакна FiberHome Fujikura. Съобщението дойде през държавния Science and Technology Daily, а след него го подхванаха и западните медии, сред които Tom’s Hardware.

Какво точно е постигнато

Тестовата отсечка е 10,3 километра 24-ядрено влакно — едно физическо влакно, в чиято обвивка има 24 отделни светловодни сърцевини вместо една. Върху всяка от тях екипът пуска три честотни диапазона едновременно: S, C и L. Комбинацията от спектрално и пространствено мултиплексиране дава няколко хиляди паралелни канала в едно влакно.

Числата за отделния канал също са конкретни: 400 Gb/s на дължина на вълната в S-диапазона и 1,2 Tb/s на дължина на вълната в C+L. В сумата това прави около 133 Tb/s на ядро в двете посоки.

За сравнение: стандартното едноядрено влакно G.652, което операторите слагат в земята днес, опира в таван около 100 Tb/s при C+L. Тоест новата конфигурация вдига капацитета на една нишка 32 пъти.

Най-разбираемата мерна единица, която самите изследователи дават: 3,2 Pb/s стигат да свалите над 20 000 филма в 4K за една секунда, или да обслужите едновременно около 3,2 милиона домакинства с гигабитов интернет.

Защо „в реално време“ е важното

Рекордите в оптиката често се чупят офлайн: сигналът се записва и после се обработва със софтуер на мощен компютър, понякога часове наред. Такъв резултат доказва физиката, но не доказва, че мрежата ще работи.

Тук е разликата. Екипът е използвал търговски кохерентни оптични модули, които декодират потока на момента — така, както би го правило реално мрежово оборудване. Към това е добавена многопозиционна модулация с вероятностно оформяне (probabilistic shaping), която изстисква повече битове от същия спектър.

Другият проблем при многоядрените влакна е кръстосаното смущение между съседните сърцевини. Според описанието на екипа подредбата на ядрата е оптимизирана така, че смущението да се потиска още на физическо ниво, вместо да се компенсира след това с тежка цифрова обработка — което опростява приемника и прави схемата по-близка до нещо произведимо.

Резултатът е приет като високо оценен доклад на OFC 2026 — най-голямата конференция по оптични комуникации — и е изпратен по покана към списанието Journal of Lightwave Technology.

Контекстът: надпреварата

Същият екип постави рекорд от 2,5 Pb/s през март 2026 г. Новата цифра е с около 28% по-висока само седем месеца по-късно, а обявената цел е 10 Pb/s до края на годината.

За мащаб в другата посока: японският институт NICT демонстрира 1,02 Pb/s по 19-ядрено влакно на разстояние 1808 км — много по-малък капацитет, но на дистанция, която вече говори за магистрална мрежа. Чисто лабораторни резултати с офлайн обработка пък стигат до над 5 Pb/s.

Това е и главната уговорка около китайския рекорд: 10,3 километра е много къса отсечка. Тя пасва на връзки между сгради в един кампус от дата центрове, но не на национален гръбнак, където сигналът минава през усилватели на всеки няколко десетки километра и шумът се натрупва. Увеличаването на разстоянието при запазен капацитет е по-трудната част от задачата.

Какво значи това за мрежите

Интересът към многоядрените влакна не е академичен. Трафикът между дата центрове расте най-бързо заради AI обучението и инференса, а полагането на нови кабелни трасета е бавно и скъпо. Ако в същия диаметър влакно се поберат 24 канала вместо един, операторът получава капацитет без да копае наново.

Затова съобщението говори за три приложения: междусистемни връзки на големи дата центрове, гръбначни мрежи и опорната инфраструктура за 6G. Същият натиск личи и в другите части на инфраструктурата — от AI фабриките в спрени германски АЕЦ до споровете около Закона за цифровите мрежи в ЕС.

Пречката е по-прозаична: 24-ядреното влакно изисква свои съединители, разклонители и усилватели за целия S+C+L диапазон, а нищо от това още не се произвежда в обеми, които да свалят цената. Стандартизацията също не е приключила.

Заключение

3,2 Pb/s е истински резултат, но го четете като това, което е — лабораторна демонстрация на къса отсечка, с готово оборудване и публикация на път към рецензия. Значението ѝ не е в броя 4K филми за секунда, а в това, че многоядрените влакна започват да работят с търговски модули в реално време. Дали ще стигнат до реална мрежа, ще се види не по следващия рекорд, а по първите километри положено 24-ядрено влакно извън лабораторията.