Кожа от гъбен мицел стигна производствен мащаб

Финландският държавен изследователски център VTT показа, че заместителят на кожа от гъбен мицел може да се произвежда непрекъснато, на ролка, вместо на отделни малки парчета. Екипът изтегли лист с ширина около 20 сантиметра и дължина 8 метра върху валцова система, много близка до тази в хартиената промишленост. Резултатите излязоха на 24 юни 2026 г. в списанието ACS Applied Bio Materials, а New Atlas обърна внимание на тях миналата седмица.

Защо непрекъснатият лист е новината

Материалите от мицел не са нови — с тях работят Ecovative, MycoWorks и Faircraft, а през юни 2026 г. Bottega Veneta пусна лимитирана серия от шест аксесоара. Проблемът досега беше в размера: мицелът се отглежда върху твърда подложка, расте на пластове и се получава лист с ограничени и трудно повторими размери.

Подходът на VTT е различен. Гъбата Trichoderma reesei — същият промишлен щам, който се използва за производство на ензими — расте в течна ферментация в обикновени биореактори. Полученият мицел се обработва до каша, която се разстила върху движеща се подложка и се суши. Оттам нататък процесът прилича повече на правене на хартия, отколкото на отглеждане на кожа.

Именно това дава мащаба: биореакторите се увеличават предвидимо, а роловото производство (roll-to-roll) е стандарт в текстилната и хартиената индустрия. VTT съобщава за скорост от порядъка на един метър в минута при демонстрацията си.

Снимка: VTT

Рецептата: мицел, сорбитол и целулоза

Чистият изсушен мицел е крехък. Затова изследователите добавят два компонента:

• сорбитол — пластификатор, който връща мекотата и гъвкавостта;
• целулоза от растителен произход — фибри, които поемат опъна.

Най-добрите състави достигат якост на опън между около 11 и 19 мегапаскала, което се припокрива с долната част от диапазона на естествената кожа. Удължението преди скъсване обаче е само около 9–10%.

Материалът няма пластмасова подложка — а точно тя е слабото място на повечето „вегански кожи“ на пазара, които често са полиуретан върху текстил или дори мицелен слой, залепен върху полимерна основа.

Разграждане: 28 дни във вода, шест седмици в компост

Тестовете за биоразграждане са конкретни. При състав от 80% мицел и 20% сорбитол пробите показват 77% биоразграждане след 28 дни във водна среда. При условия на индустриално компостиране материалът се разпада физически за около шест седмици, а пълната загуба на маса настъпва след около шест месеца.

За сравнение, Green Queen цитира оценки, според които животинската кожа носи около 110 kg CO₂ еквивалент на квадратен метър, докато синтетичната на пластмасова основа — около 15,8 kg. Мицелният вариант се цели в същия нисък порядък, но без микропластмаса в края на живота си.

Какво още не работи

Екипът е откровен за ограниченията. Съпротивлението на разкъсване все още изостава — а именно то определя дали една чанта ще издържи, когато дръжката се закачи. Липсват и дълготрайни тестове на износоустойчивост, потребителски изпитания и анализ на себестойността в реален мащаб.

„Работата ни реши едно значимо тясно място и прави възможно широкомащабното производство на достъпни тъкани на основата на мицел“, коментира Мануел Ариас-Барантес от VTT. Формулировката е внимателна и заслужено — това е решен производствен проблем, не готов продукт на рафта.

Снимка: VTT

Първите приложения, които VTT обмисля, са аксесоари, обувки и облекло. Изследването е финансирано от Business Finland и Изследователския съвет на Финландия. Технологията е с подадени патенти, а от същия щам гъба се захранва и спиноут компанията Onego Bio.

Контекст: индустриалната химия се пренаписва

Мицелната кожа е част от по-широка вълна — материали и процеси, които се преработват заради енергията и емисиите, а не заради нови свойства. Същата логика движи и работата на MIT върху електрохимичен синтез на амоняк: изследователи публикуваха в EES Catalysis изчислителен метод за подбор на катализатори, който phys.org описва подробно. Амонякът поглъща около 2% от световното потребление на енергия и около 1,5% от парниковите емисии, а над 90% от 200-те милиона тона годишно още се произвеждат по метода на Хабер-Бош.

Подобна е и логиката при новия процес за изваждане на изотопи от ядрен отпадък — стар материал, преосмислен с по-евтина и по-бърза химия.

Заключение

VTT не е представила кожа, която да сложите в магазина утре. Представила е производствен метод: гъба, отгледана в биореактор, превърната в каша и изтеглена на 8-метрова ролка със скорост около метър в минута. Ако съпротивлението на разкъсване се вдигне до нивото на якостта на опън, мицелната кожа спира да бъде нишов лукс за лимитирани серии и става поредният ролков материал в текстилната индустрия. Дотогава е добре да четете етикетите — доста „вегански кожи“ на пазара продължават да са пластмаса.