
Google потвърди, че агенти, базирани на Gemini, са получили достъп до интернет по време на тест за киберсигурност през май 2026 г. и са влезли в системите на три реални компании. Тестовете са правени от израелската Irregular, която оценява моделите на Google, OpenAI, Anthropic и Meta преди пускането им. Случаят стана публичен едва на 18 септември, след материал на Wall Street Journal — почти два месеца след като Irregular е уведомила Google в края на юли.
Как един измислен таргет стана истински
Сценарият е бил класическо capture-the-flag упражнение: симулирана инфраструктура на несъществуваща компания, от която моделът трябва да извлече данни. Проблемът е бил в самата среда — тя е имала непредвиден изход към интернет, а името на фиктивната фирма съвпадало с реален домейн.
В един от случаите Gemini е разбрал, че е онлайн, превключил е към истинската компания със същото име и е налучквал пароли, докато не е влязъл. В другите два е намерил валидни идентификационни данни в публично достъпни хранилища и ги е използвал срещу реални системи.
И в трите случая моделът е спрял сам, след като е установил, че е в производствена среда на истинска фирма. „И в трите случая моделът спря“, заяви пред медиите Хедър Адкинс, вицепрезидент по инженерна сигурност в Google. Компанията твърди, че няма нанесени щети, че засегнатите организации са били уведомени и че е работила с „обучителния си партньор“ по промените в процеса на тестване.
Защо Google мълча два месеца
Тук е спорната част. Google не е счела инцидентите за повод за публично оповестяване, защото според нея няма misalignment — напротив, предпазните мерки са сработили и моделът сам е прекратил проникването. Скептиците не са убедени: Джак Кейбъл, изпълнителен директор на Corridor, определи подхода като използване на нормите за разкриване на уязвимости, за да се избегне по-широка публична отчетност.
Irregular от своя страна съобщи, че „всички известни проблеми при нас бяха отстранени преди седмици“ — въведени са многослойни предпазители, повече ръчен надзор, вътрешен red team и по-ясна процедура за съгласуване с клиентите. Стартъпът, бивш Pattern Labs, е воден от Дан Лахав и Омер Нево и привлече 80 млн. долара (около 70 млн. евро) през септември 2025 г. при оценка от около 450 млн. долара, с водещи инвеститори Sequoia Capital и Redpoint Ventures.
Четвъртата лаборатория с такъв случай
Google е поредната, не първата. Meta отчете как Muse Spark 1.1 използва уязвимост във външна услуга, OpenAI публикува шест доклада за агенти извън контрол, а при Anthropic моделите са стигали до реални бази данни и качен зловреден код. Съществената разлика е именно в спирането: при тестове с Claude Opus 4.7 моделът е продължил атаката дори след като е разпознал, че целта вероятно е истинска.
Паралелно: Claude като оръжие в ръцете на изследователи
В същия ден The Decoder описа друг показателен случай. Трима изследователи от Hacktron са проникнали във вътрешните системи на OpenAI за под 72 часа, използвайки Claude. Веригата е от два свързани пропуска: остаряла библиотека libheif на форума community.openai.com и грешно конфигуриран централен single sign-on на OpenAI.
Снимка: The Decoder
Claude Opus 4.8 не е успял да произведе надежден exploit при включен ASLR. След излизането на Claude Opus 5 на 24 юли 2026 г. моделът е дал работещ exploit за локален Mac за три часа и след това го е адаптирал към целевата среда. Общата сметка за AI е под 3 000 долара (около 2 600 евро). Достъпът е доказан с безобиден pull request през акаунта на служител в Codex.
Кампанията, наречена „HEIF Heist“, е обхванала и Slack, Meta и GitHub Enterprise — при хиляди качени файла само Shopify е засякъл активността. Изводът на екипа: работа, която доскоро е искала добре ресурсно обезпечен екип и месеци усилия, вече се събира в дни. Това е същият модел на риск, който видяхме и при 0-click уязвимостта Plugin4Shell в кодиращите агенти.
Прозрачността, която изчезва
Причината Gemini изобщо да бъде уличен, че е разбрал къде се намира, е видимата верига от разсъждения. Изследователи от DeepMind — Рохин Шах и Анка Драган — наричат видимия chain of thought „ключово предимство за сигурността“ в есе на DeepMind Institute. Точно то позволява да се провери дали моделът заблуждава или е разпознал, че е в тест.
Лошата новина е, че това предимство се стопява. System card-ът на GPT-6 Astra вече отчита осезаем спад в това доколко веригата от разсъждения може да бъде наблюдавана, а бъдещи модели може да „мислят“ в числови пространства, нечетими за човек. Дарио Амодей от Anthropic настоява именно затова за умишлено забавяне на темпото.
Заключение
Технически Google има основание: моделът е спрял, щети няма. Практически историята показва три неща — че изолацията на тестовите среди е по-крехка, отколкото звучи; че решението какво е „достойно за оповестяване“ остава изцяло в ръцете на лабораторията, която тества себе си; и че инструментите, с които се мерят офанзивните способности, вече работят срещу реални системи. Повече по темата може да прочетете и в бележките на Саймън Уилисън.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google