AI кампус за 3 млрд. евро изниква край Пловдив

Германската Brinell Compute GmbH подготвя старта на строителството на AI кампус за 3 млрд. евро край Пловдив — проект, който при реализация ще бъде най-голямата технологична инвестиция в историята на България. Площадката е в новия индустриален парк „Стряма“, част от индустриална зона „Раковски“ на Тракия икономическа зона, на около 14 км от Пловдив. Първите строителни дейности се очакват през есента на 2026 г., след като инвеститорът получи сертификат клас А.

Снимка: Тракия икономическа зона

Какво се строи и къде

Проектът върви под името Project Titan и формално е описан като „системи за обработка, управление и съхранение на информация“ — тоест специализиран център за данни с изчислителни мощности за трениране на AI модели, а не класически хостинг.

Според Plovdiv24 първият терен е 245 декара в местността „Назърица 1“ край село Стряма, община Раковски. Специализираното издание Data Center Dynamics пише за значително по-голям обхват в перспектива — около 809 хектара на територията на общините Раковски и Марица, като преговорите за крайните ползватели се водят с американски технологични компании.

Инсталираната мощност в мегавати не е обявена. Това е ключовото липсващо число: то определя и колко ток ще тегли кампусът, и колко ускорителя ще поберат залите.

Самата зона не е на празно място. По данни на Тракия икономическа зона индустриална зона „Раковски“ е с площ около 1 млн. кв. м и е запълнена на близо 85% — сред инвеститорите там са ABB, Magna, Kaufland и Zobele. Индустриален парк „Стряма“ е разширението, в което Project Titan трябва да е първият голям наемател.

Хронологията

Правителството одобри проект на Меморандум за намерения и разбирателство с Brinell Compute на заседание на Министерския съвет на 21 януари 2026 г., а документът беше подписан от вицепремиера и министър на иновациите Томислав Дончев.

Тогава Дончев обяви, че процедурата по избор на дестинация е „в изключително напреднала фаза“, а окончателното решение на ръководството и контролните органи на германския инвеститор се очаква през второто тримесечие на 2026 г., пише Mediapool.

Следващите две спирки са административни: сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите — очакван до края на август, и възможност за започване на строителни дейности с държавна подкрепа около 30 септември.

Кой е инвеститорът

Тук идва частта, която заслужава повече внимание, отколкото кръглата сума. Brinell Compute GmbH е регистрирана през септември 2025 г. в Мюнхен с капитал 25 000 евро. Управител е Тило Марсел Браун, а съдружници с равни дялове са Brinell Group и Gordias Capital GmbH на Филип Мерк.

Компанията заявява опит с 2678 MW реализирана енергийна инфраструктура в мрежов мащаб и 500 млн. евро осигурено финансиране за предишни енергийни проекти. Собственият ѝ сайт обаче не изброява завършени центрове за данни, а разделът с проекти съдържа само имена без детайли. С други думи: сериозна амбиция и енергиен профил, но без публично портфолио от построени AI кампуси.

Три милиарда евро е сума, съизмерима с около 3% от БВП на страната. Затова и формулировката в официалните документи е предпазлива — меморандум за намерения, а не договор.

Защо точно тук

Отговорът е ток, оптика и земя. България има свободен капацитет в преносната мрежа и сравнително ниски цени на електроенергията за индустриални клиенти, а зоната край Стряма е на магистрала „Тракия“ с готова инфраструктура.

Втората част е свързаността. Подводният оптичен кабел KARDESA на Vodafone за над 100 млн. евро, който ще свърже България с Турция, Грузия и Украйна, се очаква да заработи до края на 2027 г. и се смята за важно условие за подобни проекти.

Brinell не е единственият кандидат. През май вицепремиерът Дончев заяви пред БТА, че страната е договорила три проекта за центрове за данни — с германската Schwarz Digits (най-напреднали преговори), с друга голяма германска компания и с много голяма американска компания, като реалистично осъществими са два от трите.

Какво следва

Ако графикът се спази, до края на август ще стане ясно дали проектът получава сертификат клас А, а до края на септември — дали на терен наистина влизат машини. Дотогава най-важните числа остават неизвестни: мощност в мегавати, брой ускорители, източник на електрозахранване и колко работни места ще се разкрият.

Контекстът също не е тривиален. Търсенето на изчислителни мощности за AI вече вдига цените на видеокартите с 20–30%, а сървърните платформи като Nvidia Vera с 88 ядра се разпродават с месеци напред. За България проект от такъв мащаб би означавал скок в дигиталната инфраструктура — но засега сме на етап подписан меморандум и очакван сертификат, не на етап включен кампус.