Nvidia разкри Vera: 88 ядра Olympus в един чип

Nvidia публикува подробна техническа обосновка за сървърния си процесор Vera и за ядрата Olympus, които го захранват — първата напълно собствена CPU микроархитектура на компанията. Данните излязоха в технически блог на Nvidia от 21 юли и бяха разчепкани от The Register в анализ на 1 август. Vera беше обявена на GTC 2025, пусната официално на GTC през март 2026 и влиза в масови доставки през второто полугодие на 2026 г. като част от платформата Vera Rubin.

Снимка: Nvidia

Какво представлява Vera

Един сокет Vera носи 88 ядра Olympus и 176 нишки. Ядрата са съвместими с Armv9.2, но не са лицензирани готови дизайни на Arm — Nvidia ги е проектирала сама по архитектурен лиценз. Изчислителната матрица е монолитна, произведена по 3 nm процес на TSMC. Това е съзнателен избор срещу chiplet подхода на AMD и Intel: по-малко закъснение между ядрата и една-единствена NUMA област на сокет, което спестява на софтуера главоболия с локалността на паметта.

Кешовете са щедри: 64 KB L1 за инструкции и 96 KB L1 за данни на ядро, 2 MB L2 на ядро и 164 MB системен кеш, разпределен на сегменти из чипа.

Ядрото Olympus в детайли

Olympus е широко ядро, оптимизирано за инструкции на такт, а не за брой ядра. Предната част извлича до 16 инструкции на такт и подава 48-инструкционна опашка към 10-канален декодер. Средната част преименува и приключва до 10 микрооперации на такт.

Изпълнителните ресурси включват 8 целочислени ALU (2 сложни за умножение, деление и CRC, плюс 6 прости), 6 векторни SVE2 конвейера по 128 бита с поддръжка на FP8, 4 модула за зареждане, 2 за запис и 4 отделни модула за разклонения.

Най-интересните трикове са другаде. Nvidia използва невронен предсказател на разклоненията, който може да проследява две поети разклонения на такт, плюс преименуване на паметта, предсказване на стойности, елиминиране на move инструкции и хардуерни prefetch модули, включително специален graph prefetcher. Логиката е ясна: агентните натоварвания се въртят около Python скриптове и обхождане на графи — код, пълен с разклонения и зависимости, където широкото ядро печели повече от още сокети.

Има и нещо необичайно — spatial multithreading. Вместо класически SMT, ядрото може да се раздели: или едно „дебело“ ядро, или две по-тесни. Целта е предвидима производителност на нишка дори при пълно натоварване на сокета.

Памет, шини и мощност

Vera изоставя RDIMM в полза на LPDDR5X модули SOCAMM2 — 8 канала до 9600 MT/s, до 1,5 TB на сокет и 1,2 TB/s пропускателна способност, или около 14 GB/s на ядро. При двусокетния Vera CPU Superchip числата стават 176 ядра, 352 нишки, 3 TB памет и 2,4 TB/s.

Печалбата не е само в скоростта. Паметната подсистема консумира 30–40 W при продължително натоварване срещу 100–200 W за традиционни RDIMM конфигурации. Самият процесор има конфигурируем TDP между 250 W и 450 W.

Вътрешната мрежа Scalable Coherency Fabric от второ поколение дава 3,4 TB/s бисекционна пропускателна способност. Навън Vera предлага NVLink C2C с 1,8 TB/s двупосочно към GPU-тата, PCIe 6.4 с 88 линии на сокет (176 при двусокетна конфигурация) и CXL 3.1.

Числата, които Nvidia показва

Компанията твърди, че при агентни натоварвания Vera дава 1,8 пъти по-висока производителност на ядро от 128-ядрения AMD Epyc 9755 и над 3 пъти при обхождане на графи спрямо x86 архитектури. Това са първите публикувани резултати по SPEC CPU 2026, измерени вътрешно през юли 2026 г. и все още непроверени независимо — а Epyc 9755 е чип отпреди две години.

Отделно Nvidia съобщи на 26 юли, че вече ползва Vera за проектирането на собствените си следващи чипове: Cadence Jasper и Synopsys VCS показват до 1,5 пъти по-висока производителност на избрани EDA задачи.

Контекст и конкуренция

Сравнението с двугодишен Epyc е удобно. Реалните съперници тепърва идват — AMD Venice с до 256 ядра, 16 канала памет и 8000–12 800 MT/s, както и Intel Diamond Rapids. Не е случайно, че Intel вече раздава x86 ядра на външни партньори: натискът в сървърния сегмент расте.

Сред обявените клиенти на Vera са Alibaba, ByteDance, Meta, Oracle, CoreWeave, Lambda, Nebius и NScale. Пътната карта също е известна — след Vera идва Rosa с ядра Rigel.

Заключение

Vera не се опитва да бие конкурентите по брой ядра, а по производителност на нишка при постоянна памет и ниска латентност. Това е логичен залог, ако вярвате, че бъдещето на дата центъра са агенти, които работят с часове и дни, а не милиони леки заявки. Дали залогът е верен, ще стане ясно, когато се появят независими SPEC CPU 2026 резултати и когато Venice и Diamond Rapids излязат на пазара.