Български камери заснеха „Артемида 2“ до Луната

Кадрите от отделянето на степените на ракетата SLS, които обиколиха света през април, са заснети с камери на американската компания ImperX — основана от българския инженер Петко Динев и с производство в Пловдив. Осем нейни камери летяха на борда на „Артемида 2“ — първият полет с екипаж около Луната от над половин век насам.

Какво точно е летяло

Мисията стартира на 1 април 2026 г. в 18:35 ч. източно време от площадка 39B в Космическия център „Кенеди“. На борда бяха командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистът по мисията Кристина Кок от НАСА, заедно с канадеца Джереми Хансен. Капсулата „Орион“ се приводни в Тихия океан край Сан Диего на 10 април в 20:07 ч. източно време — след 9 дни, 1 час и 32 минути полет и на едва 4,7 км от точката, в която трябваше да падне.

Осемте камери на ImperX не са били вътре в капсулата. Те са монтирани по външната структура на ракетата — на централната степен, в двигателния отсек, в междурезервоарната секция и една вътрешна. Задачата им е да документират точно моментите, които инженерите иначе виждат само косвено: отделянето на страничните ускорители, разделянето на степените и работата на четирите двигателя RS-25, включително равномерността на факела.

Според страницата на компанията за мисията става дума за модели от серията Bobcat със сензори KAI-2093 (1”) и KAI-011050 (1/2”), с размер на пиксела съответно 7,4 и 5,5 микрометра и честота до 60 кадъра в секунда. Това са ruggedized SDI камери от клас MOTS (military off-the-shelf) — работен диапазон от -40 до +85 °C и деклариран MTBF над 660 000 часа при 40 °C.

Снимка: NASA / ImperX

Защо това не е тривиална техника

Камера в open space е предимно проблем на оцеляване, а не на резолюция. Вибрациите при старт са брутални, температурата се мени с десетки градуси в рамките на минути, а радиацията извън магнитното поле на Земята поврежда сензорите. Затова НАСА рядко залага на най-новото — залага на това, което е доказало, че издържа. По същата причина основната ръчна камера на екипажа беше сравнително стар DSLR, а не последен модел.

Тук стои и разликата с потребителската техника: тези камери не правят красиви кадри за пресконференция, а данни за структурен анализ. Ако едно от отделянията се случи с милисекунди отклонение или с нетипична динамика, записът е единственият пряк свидетел.

Мисията подобри и рекорда за най-голямо отдалечаване на хора от Земята — 252 756 мили, или 406 771 км, отчетени на 6 април.

Компанията и българската следа

Петко Динев завършва приложна физика в Софийския университет, след което защитава магистратура и докторат по електроинженерство във Florida Atlantic University. Има 10 международни патента. ImperX е базирана във Флорида и работи с НАСА от над две десетилетия — камери на компанията са летели на „Артемида 1“ (там са били 8 броя), на Delta IV Heavy, Atlas V, апаратите на Virgin Galactic и на израелския лунен апарат Beresheet.

Българската част не е символична. В завода в Пловдив се произвеждат металните корпуси, сглобяват се и се тестват платките и минава контролът на качеството. Част от електрониката и сензорните модули също се разработват тук. За контекст: НАСА има отделна публикация в програмата си Spinoff, посветена на тези камери, защото същата технология после се използва в индустриална инспекция и системи за сигурност.

Динев беше в България в края на април и изнесе лекция в аулата на Софийския университет на 28 април под заглавие „Очите на Артемида“, организирана от МВнР и университета. Историята стигна до широката публика и през Българското национално радио.

Какво следва

„Артемида 2“ беше тестов полет — облитане на Луната без кацане. Следващата стъпка, „Артемида 3“, предвижда кацане в южния полярен район, а камерите за външно наблюдение остават критична част от сертифицирането на носителя. ImperX вече е доставила техника за две от мисиите на програмата, което на практика я прави постоянен подизпълнител.

За индустрия, която обикновено се асоциира с няколко много големи имена, това е добро напомняне колко от космическия хардуер всъщност идва от малки специализирани фирми — и че част от него минава през Пловдив. Ако темата ви е интересна, вижте и как една съветска капсула за Венера оцеля 53 години в орбита, преди да се върне на Земята.