Инжектираха свои митохондрии в очите на сляпа жена

Екип от Icahn School of Medicine at Mount Sinai в Ню Йорк е извадил митохондрии от мускул на крака на 26-годишна пациентка и ги е инжектирал в стъкловидното тяло на двете ѝ очи, за да опита да върне загубеното ѝ зрение. Процедурата е минала без възпаление и без токсичност, а реакцията на зениците ѝ към светлина се е върнала — но е изчезнала след около четири седмици. Случаят е описан в препринт от 10 август и е коментиран от Nature на 24 август.

Какво се е случило с пациентката

През февруари жената получава мозъчен кръвоизлив. Продължителната хипоперфузия — недостигът на кръв към мозъка — уврежда зрителния нерв и ретината и в двете очи. Диагнозата е двустранна задна исхемична оптична невропатия (posterior ischemic optic neuropathy).

Резултатът е почти пълна слепота. Три месеца състоянието не помръдва: автоматизирани измервания не откриват никаква реакция на зениците към светлина в 45 последователни отчитания за 71 дни. При такава картина стандартната медицина няма какво да предложи.

Как се стига до инжекцията

На 7 май екипът подава заявка към Центъра за биологични оценки на американската FDA за приложение при един-единствен пациент. Разрешението за спешно приложение идва на 9 май, по IND 32909.

Митохондриите са автоложни — на самата пациентка. Взимат се от скелетен мускул на крака и се изолират на място, в самата операционна, така че да са пресни в момента на инжектирането. Всяко око получава по една инжекция в стъкловидното тяло, с 24 часа разлика между двете.

Интравитреалната инжекция е избрана като най-безопасния и най-пряк път. Тя е рутинна процедура в офталмологията — така се поставят лекарствата срещу макулна дегенерация — но никой досега не беше вкарвал по този начин цели клетъчни органели в човешко око. Нямаше нито установена доза, нито профил на безопасност за този компартмент.

Какво показаха резултатите

Основното, което случаят доказва, е безопасността. Нито едното око не развива вътреочно възпаление, няма и признаци на системна токсичност или увреждане на структурите на окото.

По-интригуваща е зеничната реакция. След инжекцията във всяко око реактивността на съответната зеница се връща в рамките на дни — след 71 дни пълна липса. Ефектът обаче е преходен и след около месец отслабва, макар да се задържа над нивата отпреди трансплантацията. При оценка за слабо зрение пациентката съобщава, че различава форми и сенки с лявото си око.

„Изобщо не можем да докажем ефикасност, нито се опитваме”, казва пред Nature невроученият Дейвид Путрино, съавтор на препринта.

Защо точно митохондрии

Ганглийните клетки на ретината, чиито аксони образуват зрителния нерв, са сред най-енергоемките в тялото. Те разчитат почти изцяло на окислително фосфорилиране, тоест на митохондриите. Когато кръвотокът спре, първото, което отказва, е енергетиката на клетката — и част от тези клетки умират, а други остават живи, но неработещи.

Идеята на митохондриалната трансплантация е точно тази: да се дадат работещи „батерии” на клетки, които още не са загинали. При гризачи митохондрии, инжектирани в стъкловидното тяло, се поемат предимно от ганглийните клетки и вътрешните слоеве на ретината. В модели със смачкване на зрителния нерв интравитреалното приложение увеличава преживяемостта на ганглийните клетки, подобрява електрофизиологичния отговор и стимулира растежа на аксони.

Снимка: National Eye Institute

Какво случаят не доказва

Много неща. Това е един пациент, без контролна група и без заслепяване — дизайн, при който е невъзможно да се отдели ефектът на лечението от спонтанното възстановяване или от плацебо ефекта при субективните тестове.

Темурхан Аюпов, биолог, изучаващ митохондриите в Institute of Molecular and Clinical Ophthalmology Basel в Швейцария, определя процедурата като относително безопасна, но подчертава, че тя не потвърждава терапевтичен ефект.

Има и още едно ограничение: препринтът още не е минал рецензиране. Публикуването преди рецензия е нормална практика в биомедицината и ускорява обмена на данни, но означава, че методите и статистиката не са проверени от независими колеги. Това е част от по-широк проблем със скоростта и дълбочината в науката, за който писахме и в анализа как AI ускорява изследванията, но ги прави по-плитки.

Какво следва

Реалната стойност на случая е, че отваря вратата към клинични изпитвания. Оттук нататък може да се говори за доза, за протокол и за фаза I при повече пациенти — неща, които преди 9 май не съществуваха за този начин на приложение.

Ако ефектът е реален, най-вероятното обяснение е, че инжектираните митохондрии работят временно, докато не бъдат разградени. Тогава въпросът става дали повторни инжекции или по-голяма доза биха задържали ефекта — точно както при други очни терапии, които се прилагат периодично.

Дотогава е разумно да гледаме на резултата така, както го описва самият екип: доказателство, че процедурата е поносима, а не че връща зрението. Подобни ранни сигнали в медицината често не се потвърждават — за разлика от случаи като първия кръвен тест за Алцхаймер, който стигна до одобрение след години данни. Между обещаващ единичен случай и лечение има дълъг път.