ITER монтира шестия модул: две трети от ядрото

Следобед на 28 юли 2026 г. шестият секторен модул на ITER легна на мястото си в шахтата на токамака в Сен Пол ле Дюранс, Южна Франция. Операцията отне почти 30 часа и мобилизира над 100 души. С това две трети от плазмената камера на най-големия термоядрен реактор в света са монтирани — и последният сектор, произведен от Южна Корея, зае мястото си.

1400 тона на кука в продължение на 30 часа

Самият модул тежи около 1100 тона. Заедно със специалната такелажна рамка, която го държи, натоварването на крановете е близо 1400 тона. Подемът започва на 27 юли и приключва следобед на 28-и, с четири смени кранисти, метролози, инженери по безопасност и наблюдатели.

Най-бавната част е последната. Финалните 500 милиметра до окончателното положение се изминават на милиметрови стъпки, докато сензорите четат обстановката десет пъти в секунда: по осем тензодатчика на всеки носещ прът, силови клетки, лазерни датчици за просветите и инклинометри. От операцията са останали милиони точки данни — ITER описва подробно как е протекла в материал от новинарската си емисия.

Какво представлява един „секторен модул“

Токамакът на ITER се сглобява от девет секторни модула — по същество вертикални резени от машината, които се комплектоват предварително в асемблиращата зала и чак после отиват в шахтата.

Всеки модул съдържа:

• един сектор от вакуумната камера (около 440 тона, двустенна неръждаема стомана);
• две тороидални полеви намотки по около 310 тона всяка;
• панели от термичните екрани, вградени още при предмонтажа.

Готовата вакуумна камера ще е с диаметър около 19 метра и височина около 11 метра. Тя е първата бариера, която задържа плазмата, затова допуските при монтажа се мерят в милиметри — а не в сантиметри, както би било разумно да се очаква при 1100-тонен детайл.

Снимка: ITER Organization

Корея приключи своята част

Шестият модул е изграден около сектор №1 на вакуумната камера — четвъртият и последен сектор, произведен от Република Корея. Останалите пет са европейска отговорност.

„Екипите превърнаха научените уроци в по-висока ефективност, по-добра координация и по-предвидим монтаж“, коментира генералният директор на ITER Пиетро Барабаски. Разликата личи в темпото: първият секторен модул слезе в шахтата през април 2025 г., а само за малко над година след него влязоха още пет.

Какво следва

Седмият модул се очаква преди края на 2026 г. Срокът за последния, деветия, е изтеглен напред — от декември 2027 г. към средата на 2027 г., както отбелязва и NucNet.

Едва след като всички модули са позиционирани, започва същинското заваряване на секторите в един непрекъснат тор — операция, която ще определи дали камерата ще държи вакуума, от който зависи цялата машина.

Графикът нататък е по обновената базова линия от 2024 г.: старт на научните операции през 2034 г. с водородни и деутериеви плазми, работа при пълен ток от 15 MA през 2036 г. и преминаване към деутериево-тритиеви разряди през 2039 г.

Защо това има значение

ITER е съвместен проект на 35 държави и няма за цел да произвежда ток. Целта му е далеч по-конкретна: да покаже, че термоядрен реактор може да върне 500 MW топлинна мощност срещу 50 MW, вложени за подгряване на плазмата — съотношение Q=10 — и да задържи този режим стотици секунди.

Ако това се получи, ITER няма да реши енергийните проблеми сам по себе си. Той ще даде инженерните данни, върху които следващото поколение машини (DEMO в Европа и аналозите му в Китай, Япония и Корея) ще стъпят, за да произвеждат електричество. Дотогава декарбонизацията остава задача на вече работещите технологии — от ядрената енергетика и възобновяемите източници до ускорената смяна на автомобилния парк.

Именно затова монтажните операции в Сен Пол ле Дюранс заслужават внимание, колкото и бавни да изглеждат. Термоядреният синтез отдавна носи упрека, че „винаги остават 30 години“ — и всяка от тези 1100-тонни доставки е проверка дали графикът най-после се спазва.

Заключение

Шест от девет модула, две трети от плазмената камера и приключена корейска част от вакуумната камера. Следващият контролен пункт е седмият модул до края на годината, а после и заваряването на тора. Подробности за самия подем има в съобщението на ITER, а новината стигна и до българските читатели през Kaldata.