Наука и космос

Редакция Overclock.bg ·

Китайска машина пробива и взривява твърдата скала

Китайска машина пробива и взривява твърдата скала

На 1 август 2026 г. в производствената база на China Railway Science & Industry Group в Ухан от поточната линия слезе машина, каквато досега не е строена никъде: тунелопробивна машина, която носи собствен взривен арсенал. Казва се „Сянлун“ (Xianglong, „Летящият дракон“), дълга е около 70 метра, тежи близо 400 тона и пробива тунел с диаметър 4,55 метра. Разработена е съвместно от университета Цинхуа и подразделението на държавния гигант China Railway Group, а производителят твърди, че в твърда скала е с около 30% по-ефективна от класическите машини.

Два метода в едно шаси

В тунелното строителство от десетилетия има две школи. Едната е TBM — гигантска въртяща се глава с дискови ножове, която яде скалата непрекъснато и веднага зад себе си монтира бетонната обшивка. Другата е класическият метод „пробиване и взривяване“: пробиват се дупки в челото на забоя, зареждат се с експлозив, всичко живо се изтегля, гърми се и после машините изнасят отломките.

TBM е бърз и чист, но има ахилесова пета — свръхтвърдата или силно напукана скала. Там дисковите ножове се износват за часове, скоростта пада драстично, а в най-лошия случай главата просто заклинва в масива. Точно такива засядания са причина за многогодишни забавяния по големи инфраструктурни обекти. Взривният метод се справя с всяка скала, но е бавен, цикличен и опасен.

„Сянлун“ се опитва да вземе доброто и от двете. Режещата глава е с кухa конструкция: в центъра ѝ има отделна глава с диаметър 1,2 метра, а през корпуса минават работни канали, през които операторите пробиват дълбоки шпурове в челото и ги зареждат.

Режещата глава на машината Сянлун с каналите за зареждане на взрив Снимка: Xinhua

Малки заряди, много пукнатини

Ключовият детайл е какъв точно експлозив се използва. По описанието на New Atlas става дума за заряди с ниска мощност, но висока скорост на детонация. Целта им не е да изхвърлят скалата навън, а да я напукат отвътре — т.нар. предварително разпукване. След взрива масивът пред главата вече е мрежа от микропукнатини и дисковите ножове го разбиват с многократно по-малко усилие и износване.

Взривната вълна се поема от защитен щит, който я отклонява, вместо да я пусне към машината и хората зад нея. Материалът се изнася по два независими транспортьора. Според описанието на производителя опашният щит е телескопичен, страничните ножове се прибират, а диаметърът на щита се настройва според сегментите на обшивката.

От това следват три работни режима, между които екипажът превключва според геологията: „първо взрив, после проходка“, „първо проходка, после взрив“ и обикновена проходка по цялото чело, когато скалата е нормална.

Първият истински тест е в Хънан

Машината още не е копала нищо. Според South China Morning Post първият обект ще бъде помпено-акумулираща водноелектрическа централа в провинция Хънан, строена от подразделение на PowerChina. Изборът не е случаен: тунелите на такива централи минават през планински масиви с непредсказуема геология и са точно сценарият, в който конвенционалният TBM засича.

Тук е и мястото да сложим предупредителния етикет. Числото „30% по-висока ефективност“ идва от Цин Пънсян от Цинхуа и е получено от изчисления и лабораторни тестове, не от реален проход. Данни за метри на денонощие в твърда скала няма — те тепърва ще се събират на обекта в Хънан и ще служат за оптимизация на конструкцията.

Добре е да знаете

Помпено-акумулиращите централи са най-разпространеният начин за съхранение на енергия в мащаб. Изпомпват вода нагоре, когато токът е евтин, и я пускат през турбините в пиковите часове. Китай има най-голямата подобна програма в света и тя изисква десетки километри тунели в скала.

Защо си заслужава да следите

Ако „Сянлун“ се докаже, ефектът няма да е само китайски. Проходът през твърда скала е тесното гърло на почти всеки голям тунел — железопътен, воден или миннодобивен. Машина, която не спира, когато удари гранит, променя сметките за срокове и цена на проекти, при които всеки месец забавяне струва милиони.

Междувременно самата геология под нас все още се картографира с изненадващо прости средства — учени вече използват гръмотевици и стари оптични кабели, за да видят какво има в недрата, преди някой да е започнал да копае.

Следващата важна новина по темата няма да е церемония в Ухан, а сух отчет от Хънан с реални метри проходка. Дотогава „Сянлун“ остава впечатляващо инженерно обещание — 400 тона стомана, които трябва да докажат, че могат едновременно да гризат и да гърмят.

Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.

Предпочитан източник в Google

Прочетете още