Микрореакторът eVinci достигна критичност в Невада

Westinghouse обяви, че е завършила успешно тестовете за критичност при нулева мощност на своя микрореактор eVinci. Точката на критичност е достигната в понеделник, 24 август 2026 г., в 10:39 ч. тихоокеанско време (20:39 ч. българско) в Националния център за експерименти по критичност (NCERC) на площадката на Nevada National Security Site. Тестовете са проведени съвместно с лабораториите Лос Аламос и Айдахо, под шапката на Министерството на енергетиката на САЩ и Националната администрация по ядрена сигурност (NNSA).

Според официалното съобщение на компанията резултатът потвърждава изчислителните модели на активната зона — тоест, че реакторът се държи така, както компютърните симулации предвиждат.

Какво значи „критичност при нулева мощност“

Думата звучи тревожно, но означава точно обратното на авария. Критичност е нормалното работно състояние на всеки реактор: точката, в която верижната реакция се самоподдържа стабилно — всяко поколение неутрони произвежда точно толкова следващи, колкото са нужни за поддържане на процеса.

Добавката „при нулева мощност“ е ключова. При такъв експеримент реакторът достига верижна реакция, но не се използва за производство на топлина или ток. Целта е чисто измервателна: да се проверят с реални неутрони предположенията за геометрията на зоната, ефективността на управляващите барабани и запаса реактивност. Ако измерванията се разминат с модела, е далеч по-евтино това да се установи в лаборатория, отколкото след като реакторът е построен.

NCERC е едно от малкото места в света, където такива експерименти изобщо могат да се правят с делящ се материал в конфигурируема геометрия.

Как работи eVinci

За разлика от обичайните реактори тук няма помпи, клапани и контур с течност под налягане. Активната зона е блок от графит, в който са пробити канали за горивото и за топлинните тръби (heat pipes) — запечатани метални тръби с работно вещество вътре, което се изпарява в горещия край, кондензира в студения и се връща обратно. Транспортът на топлина става без движещи се части и без външно захранване.

Снимка: Westinghouse Electric Company

Горивото е TRISO — микроскопични зърна уран, обвити в няколко слоя керамика и пиролитен въглерод. Всяко зърно е собствената си херметична обвивка, което прави разхерметизирането на голямо количество гориво практически невъзможно. Обогатяването е 19,75%, точно под границата за високообогатен уран.

Реактивността се управлява от въртящи се барабани в отражателя плюс аварийни пръти за спиране.

Ключовите числа по спецификацията на Westinghouse:

• 5 MW електрическа мощност при активна зона от 15 MW топлинна
• 8 и повече години на пълна мощност между презарежданията
• площадка под 2 акра (около 0,8 хектара), надземен монтаж
• сглобяване във фабрика и транспорт в стандартни контейнери — с влак, шлеп или камион

Осемгодишният интервал е основната търговска идея. Реактор, който се доставя запечатан и не се пипа почти десетилетие, има смисъл там, където логистиката е скъпа: отдалечени рудници, арктически селища, военни бази, а напоследък и дейта центрове. Компанията посочва и приложения в отбраната и космоса — където захранването е също толкова остър проблем, колкото и при орбиталните AI дейта центрове на SpaceX, макар там залогът да е на слънчева енергия.

Пътят дотук и оттук нататък

Топлинните тръби са частта, която трябваше да се докаже първа. Още през 2023 г. Westinghouse произведе в завода си в Waltz Mill, Пенсилвания тръба с дължина около 3,7 метра — една от най-големите изработвани някога, при предишни прототипи от порядъка на метър и двайсет.

Снимка: Westinghouse / U.S. Department of Energy

Междувременно eVinci стана първият микрореактор с одобрена от NRC система за управление и контрол — регулаторът прие платформата Advanced Logic System v2 на 4 декември 2024 г., което отваря вратата към автономна работа с минимален персонал.

Следващата спирка е DOME — изпитателният стенд на Националния център за ядрени иновации в лабораторията в Айдахо, официално открит на 8 април 2026 г. Westinghouse беше първата компания, чийто предварителен доклад за безопасност на проекта получи одобрение там. Компанията обявява като следваща фаза изпитанията на интегриран прототип, при които се проверяват вече работни характеристики, управляемост и технологичност на производството.

Извън изпитателните площадки има два обявени адреса: Penn State, който подаде писмо за намерение до NRC на 28 февруари 2025 г. за изследователски реактор в кампуса, и Saskatchewan Research Council в Канада, където първото разполагане се очаква около 2029 г.

Заключение

Достигнатата критичност е реален етап, но е важно да не се преувеличава. Това е валидация на модел, а не работещ енергоблок — между лабораторния експеримент и реактор, който продава ток осем години без спиране, стоят изпитанията на интегрирания прототип, лицензирането и първата демонстрация в DOME. Ако eVinci издържи и тях, микрореакторите ще станат нещо, което се поръчва като оборудване, а не се строи като обект. Дотогава всеки етап заслужава внимание, но и търпение.