Косатки таранят слънчева риба, докато се разпадне

Група косатки в Калифорнийския залив е заснета да прави нещо, което учените не са документирали досега: две възрастни животни координирано таранят огромна слънчева риба с такава сила, че тялото ѝ буквално се разпада на хиляди късчета. Наблюдението, описано в статия от 23 юли 2026 г. в списание Frontiers in Ethology, е дело на екип, воден от д-р Катрин Айрес от природозащитната организация Beneath The Waves.

Какво точно са заснели

Изследването се основава на две независими събития, разделени с малко повече от година. Първото е документирано през юли 2024 г., а второто — през септември 2025 г., заснето от Ектор Франц. И в двата случая става дума за група косатки, включително млади животни, които обработват вече мъртва остроопашата слънчева риба (Masturus lanceolatus) — близък роднина на океанската слънчева риба и един от най-тежките костни риби в света. Видът достига над 3 метра дължина и тегло до около 2 тона.

Механиката е това, което впечатлява учените. Едната косатка — женска — захапва рибата за опашната перка и я държи неподвижно. В същото време мъжки индивид се засилва и се устремява към плячката с висока скорост. Точно преди удара женската пуска рибата, а таранът разкъсва тъканта на хиляди парчета. Авторите наричат поведението „ram-to-fragment” — таранене с цел раздробяване. Синхронът между двете животни предполага висока степен на кооперативна прецизност — те действат като екип, а не поединично.

За храна или за забавление?

Тук идва и най-интригуващият въпрос, на който изследователите засега дават предпазлив отговор: не са сигурни. Предлагат две обяснения, които не се изключват взаимно.

Първото е хранително. Раздробяването на огромната риба на малки хапки може да улесни младите косатки да се хранят — да откъснат и погълнат парче, което иначе би било прекалено голямо и жилаво за тях. В едно от наблюденията именно младо животно е изяло откъснатите фрагменти. Това би било форма на родителска или групова инвестиция — възрастните подготвят храната за поколението.

Второто обяснение е по-просто и по-човешко: забавление. „Косатките са известни с това, че си играят с храната”, отбелязва д-р Айрес. Възможно е таранената да е и социално взаимодействие, форма на игра, която едновременно поддържа връзките в групата и трениранетo на ловни умения. „Смятаме, че това може да помага на по-младите косатки да се хранят по-лесно, но може да е и просто за удоволствие”, казва тя.

Един журналист описва сцената образно — „като някой, който удря пинята”. Разликата е, че тук „пинятата” тежи колкото малка кола.

Защо това е важно

Косатките (Orcinus orca) отдавна са сред най-изучаваните морски бозайници заради сложното си социално поведение. Различните популации имат свои „диалекти”, ловни техники и хранителни предпочитания, които се предават от поколение на поколение — тоест имат култура в биологичния смисъл на думата. Наблюдения като това добавят нов елемент към картината: специфична, координирана техника, която изисква планиране, разпределение на ролите и точен синхрон между отделните животни.

Важно е да се подчертае какво изследването не твърди. Става дума за две наблюдения, а не за системно проучване на цяла популация — затова авторите говорят за хипотези, а не за доказани изводи. Дали поведението е широко разпространено, дали се предава като научена традиция и коя от двете мотивации доминира, остава да се изясни с още данни. Именно затова случаят е ценен: документира нещо ново и очертава конкретни въпроси за бъдещи изследвания.

„Те са един от най-емблематичните морски хищници в света и въпреки това продължават да ни изненадват”, обобщава Айрес. Такива моменти, в които добре познат вид показва напълно ново поведение, са напомняне колко малко всъщност знаем за живота под повърхността — както показват и други неочаквани научни открития от последните месеци.

Накратко

Косатки в Калифорнийския залив бяха заснети да таранят координирано остроопашата слънчева риба, докато я раздробят на хиляди късчета — поведение, което учените описват за първи път в Frontiers in Ethology. Дали го правят, за да хранят малките си, или просто за забавление, все още не е ясно, но самата техника разкрива забележителна степен на сътрудничество и интелект.

Източници: phys.org, EurekAlert!, The Conversation и оригиналната статия във Frontiers in Ethology.