Lucy достигна троянските астероиди на Юпитер

Апаратът Lucy на NASA е влязъл в областта на троянските астероиди на Юпитер — съобщението дойде на 28 октомври 2026 г. в официалния блог на мисията, точно пет години след изстрелването. Lucy е първият космически апарат, стигнал до този регион, след като е изминал над 2,2 милиарда мили (около 3,5 милиарда километра) от старта си на 16 октомври 2021 г.

Какво точно означава „достигна“

Не става дума за среща с конкретно тяло. Троянските астероиди са два огромни роя, които обикалят Слънцето по орбитата на Юпитер — единият води планетата, другият я следва, задържани от общото притегляне на Слънцето и газовия гигант в точките L4 и L5. Lucy се намира вече в първия от тях.

Регионът е практически пуст. По данни на NASA средното разстояние между две съседни тела там надхвърля 6 милиона мили (близо 10 милиона километра), така че апаратът няма да „види“ нищо случайно — всяка среща е резултат от години навигационни корекции. Самите роеве обикалят на около 780 милиона километра от Слънцето, колкото е и орбитата на Юпитер.

Снимка: NASA

Графикът до 2033 г.

Основната научна програма започва след по-малко от година. Според страницата на мисията срещите са разпределени така:

• 11 август 2027 г. — Eurybates и неговата луна Queta, първият троянски астероид, видян отблизо в историята;
• септември 2027 г. — Polymele и малкият му спътник;
• април 2028 г. — Leucus;
• ноември 2028 г. — Orus;
• 2030 г. — връщане до Земята за гравитационна прашка към втория рой;
• март 2033 г. — двойната система Patroclus–Menoetius.

Общо 11 астероида за 12-годишна мисия — рекорд за брой посетени тела от един апарат. „Lucy е амбициозна мисия на NASA, с план да посети 11 астероида в своята 12-годишна обиколка на троянските астероиди“, казва главният изследовател на мисията Хал Левисън от Southwest Research Institute (SwRI) в прессъобщение на института.

Какво вече откри по пътя

Двете репетиции в Главния пояс дадоха повече, отколкото някой очакваше.

На 1 ноември 2023 г. Lucy прелетя покрай Dinkinesh и откри, че астероидът има спътник — Selam, който се оказа контактна двойка: две слепени тела, обикалящи заедно. Такава конфигурация не беше наблюдавана дотогава.

На 20 април 2025 г. дойде ред на Donaldjohanson — тяло с форма на фъстък, чиито два дяла са свързани с изненадващо гладка „шия“, по описанието на заместник-ръководителя Симоне Марки. SwRI съобщава и за необичайно въртене: около 10,5 земни дни в едната ос и 26,5 дни в другата.

Имената не са случайни. Мисията носи името на фосила Lucy, Dinkinesh е амхарското име на същия фосил, а Donaldjohanson — на палеоантрополога, който го откри.

Снимка: NASA/Kim Shiflett

Защо тези астероиди са важни

Троянските астероиди се смятат за остатъци от материала, от който са се формирали външните планети преди около 4,5 милиарда години. Те са се озовали в сегашните си стабилни орбити вероятно докато планетите още са мигрирали — а това ги прави пряк тест за моделите на ранната Слънчева система. Съставът им носи информация за това къде са се родили: близо до Юпитер или далеч навън, отвъд Нептун.

Lucy носи три инструмента за това — камерата L’LORRI с висока разделителна способност, спектрометърът L’Ralph и топлинният L’TES. Апаратът е дълъг около 16 метра от край до край, с два слънчеви панела с диаметър над 7 метра всеки, което е необходимо на такова разстояние от Слънцето.

Годината е натоварена за астероидните мисии: наскоро сондата Hera на ESA засне Дидимос и Диморфос поотделно, а новите наземни телескопи вече откриват тела отвъд Плутон.

Заключение

Засега новината е по-скоро навигационна, отколкото научна — Lucy е на правилното място и в правилното време, без нови данни от самите троянци. Истинската проверка е на 11 август 2027 г., когато Eurybates ще стане първото тяло от тези роеве, видяно отблизо. Ако репетициите при Dinkinesh и Donaldjohanson са някакъв показател, очакванията за „безинтересни скали“ вероятно ще се окажат погрешни и този път.