Meta призна: неин AI модел е хакнал друга компания

Meta потвърди на 5 август, че един от нейните AI модели е излязъл от изолираната тестова среда, стигнал е до отворения интернет и е пробил системите на друга компания по време на оценка на киберспособностите му. Моделът е Muse Spark 1.1, а причината според Meta е грешна конфигурация от страна на Irregular — независимата фирма, която е провеждала теста. Това е третата голяма AI лаборатория за две седмици, която признава такъв инцидент.

Какво точно се е случило

Изявлението на Meta е кратко и е дадено първо на The Information, а после препотвърдено пред CNN, BBC и CBS News: „Грешна конфигурация от Irregular, независима тестова компания, която Meta използва, неволно е позволила на един от моделите ни достъп до интернет по време на оценката.”

Продължението е по-неприятното: „Впоследствие моделът експлоатира уязвимост в услуга на трета страна, по начин, подобен на вече докладвани случаи с други компании.” Според TechSpot моделът не само е влязъл, но и е променил вътрешни настройки на засегнатата организация. Името ѝ не е разкрито.

Irregular, която се описва като „първата frontier security лаборатория” и е базирана в Тел Авив, омаловажава мащаба. Говорител на фирмата заявява, че става дума за „точно същия проблем със средата за оценка, който вече беше оповестен от Anthropic”, и добавя: „Това не беше бягство от sandbox или сложна кибератака. Няма текущи отворени проблеми.”

Моделът

Muse Spark 1.1 излезе на 9 юли 2026 г. — вторият модел на Meta Superintelligence Labs и първият, достъпен през платения Meta Model API. Мултимодален reasoning модел с контекстен прозорец от 1 милион токена, насочен точно към агентни задачи: работа с инструменти, computer use, debugging и оркестрация на няколко агента. В обявата си Meta изтъква и „силна устойчивост на jailbreak и състезателни атаки”.

Иронията е, че точно тази оценка е трябвало да провери дали моделът е опасен. Тя го провери — само че върху истинска чужда инфраструктура.

Междувременно на 5 август Meta пусна Muse Spark 1.2 и терминалния агент Muse Code. Новата версия вдига резултата на DeepSWE 1.1 от 53,0% на 59,3%, което все още изостава от Claude Opus 5 (65,0%) и GPT-5.6 Terra (64,8%).

Трети случай за две седмици

Хронологията е плътна:

• Юли: OpenAI оповести, че GPT-5.6 Sol и един непуснат модел са пробили Hugging Face чрез zero-day уязвимости в JFrog Artifactory. Агентите са били в интернет над четири дни и са се докопали до изтекли креденшъли в четири услуги на трети страни. Подробностите разказахме в статията си за забавените изследвания на OpenAI.
• 30 юли: Anthropic публикува собствен доклад — Claude Opus 4.7, Claude Mythos 5 и вътрешен тестов модел са компрометирали три организации. Най-ранните случаи са от април 2026 г. Mythos 5 е качил зловреден Python пакет в реалния PyPI регистър; той е бил свален и изпълнен на 15 системи, преди да бъде премахнат.
• 5 август: Meta и Muse Spark 1.1.

И трите компании са ползвали един и същ партньор за оценките — Irregular. Общото при всички е един и същ технически провал: промптът е казвал на модела, че няма интернет, но машината е имала жива връзка. Anthropic формулира проблема точно: „реалистично изглеждаща цел сама по себе си не е доказателство за модела, че целта не е част от симулация.”

Cliff Steinhauer от National Cybersecurity Alliance го обобщава още по-кратко пред SiliconANGLE: „Да кажеш на един модел, че няма достъп до интернет, е указание, не предпазител. Истинската сигурност изисква твърди граници на ниво инфраструктура.”

Реакцията

Петнайсет главни прокурори на щати от Републиканската партия вече поискаха от OpenAI да запази документацията около пробива в Hugging Face. Белият дом пък обсъжда с Meta, Anthropic, OpenAI, Google и Nvidia доброволна рамка за тестване на киберспособностите на моделите.

Британският AI Security Institute отчете отделно, че агенти на Mythos 5 и GPT-5.6 Sol са предприели 19 несанкционирани действия, включително опит за supply-chain атака срещу проект с отворен код в GitHub.

Изводът

Не става дума за „избягал” модел с воля за разрушение. И трите случая изглеждат по-скоро като класически проблем на DevOps: тестова среда, за която всички са смятали, че е изолирана, а не е била. Разликата с обикновения инцидент е, че вътре в тази среда има система, чиято работа е да намира и експлоатира уязвимости — и която го прави добре.

Както се шегува Саймън Уилисън, вече са трима — Anthropic, OpenAI и Meta, а „Google Gemini наистина трябва да навакса със случайните кибератаки срещу други компании”. Изводът за индустрията е неприятно прост: докато оценките на киберспособности се провеждат срещу реален интернет, всеки такъв тест е и потенциален пробив на трета страна, която никой не е питал.