На 8 септември 2026 г. Meta обяви Muse — личен агентен AI, който не отговаря на въпроси, а върши задачи вместо вас: пише и изпраща имейли, резервира пътувания, попълва формуляри и следи за намаления. Почти по същото време от компанията излезе новина от съвсем друг тип: Meta премахна използването на AI от оценките на своите инженери, след като вътрешното надпреварване по изразходвани токени се превърна в проблем.
Двете неща са свързани повече, отколкото изглежда — и двете идват от една и съща корпоративна залага на агентите.
Muse: агентът, който продължава да работи, след като затворите приложението
Muse работи върху Muse Spark — модела, който Meta нарича най-способния си досега и създаден специално за агентна работа в реалния свят. Асистентът получава задача, съставя си собствен план и, след като го одобрите, започва да го изпълнява.
Част от възможностите, които Meta изброява:
- продължава да работи и след като затворите приложението, и се връща при вас с новини;
- преговаря от ваше име — например при продажба на вещ или при опит да свалите месечна сметка;
- превръща запазено съдържание в действия: reel с рецепта от Instagram става списък за пазаруване;
- учи от разговорите ви и започва да предлага неща без подкана, а можете да му кажете да „забрави“ конкретна информация.
Muse се пуска само в САЩ, за iOS, Android и през muse.ai, с безплатно ниво за основните функции и платени абонаменти за по-напредналите. Поддръжка за AI очилата на Meta е обявена за „скоро“. Плащанията минават през Link на Stripe с еднократни номера на карти и защита при покупка; Shop Pay и 1Password са в плановете.
Снимка: Meta Newsroom
Sentinel, който пита преди всяко излизане в интернет
Най-интересната част от съобщението е архитектурата по сигурността, описана подробно в техническия блог на Meta. Всеки потребител получава собствена Muse Secure VM — изолирана виртуална машина в инфраструктурата на Meta, в която живеят агентът и данните му. Кодът на инструментите се изпълнява в systemd-nspawn контейнер, чийто root е свързан с непривилегирован потребител на хоста.
Извън този контейнер стои Sentinel — отделен агент, който е единствената инстанция с право да одобрява действия. Той оценява всяка заявка към интернет по име на хост, краен IP адрес, порт, протокол, HTTP метод, път и самото декодирано съдържание, и връща един от три отговора: разрешено, отказано или „питай потребителя“. Самият Muse никога не вижда истинските ви пароли — получава сурогатни токени, а реалните данни се вкарват чак на мрежовата граница.
Срещу prompt injection Meta залага на няколко слоя: обучение на модела (по думите на компанията Muse Spark 1.3 е близо до върха при тази задача), маркиране на външните данни като недоверени, ансамбъл от класификатори и задължително човешко одобрение при изнасяне на данни. Браузърният подагент вижда снимка на дървото за достъпност вместо суровия DOM и няма право да изпълнява JavaScript.
Тези предпазни мерки не са теоретични — вече видяхме как автономни AI агенти жънат пароли, а откраднати сесийни токени се продават. По-късно тази година Meta обещава и Muse Confidential VM, при която ключът е само у потребителя и дори компанията да не може да чете съдържанието.
Другата новина: краят на „tokenmaxxing“
Дни преди премиерата, на 2 септември, ръководителите Махер Саба и Сантош Джанардхан разпратиха вътрешна записка, до която The Information е получила достъп: използването на AI и броячите на токени вече не влизат в оценките на представянето. Мерилото се връща към качеството, скоростта и сложността на свършената работа. The Decoder описва хода като корекция на политика, която се е обърнала срещу самата себе си.
Причината има име — „tokenmaxxing“. След като употребата на AI стана критерий за оценка, инженери започнаха да горят токени просто за да изглеждат продуктивни. Вътрешна класация, кръстена на шега „Claudeonomics“, следеше над 85 000 служители и показваше топ 250 с титли като „Session Immortal“ и „Token Legend“. За 30 дни служителите на Meta са минали през 60,2 трилиона токена — по каталожни цени това е около 900 млн. долара (приблизително 775 млн. евро), а с корпоративните отстъпки на Meta — над 100 млн. долара (около 86 млн. евро).
Проблемът не е бил само в сметката. Според Pragmatic Engineer част от челните места в класацията са произвеждали работа за изхвърляне, а някои производствени инциденти изглеждат причинени от небрежно генериран код. Класацията беше премахната. Вътрешните разходи за AI се очаква да стигнат милиарди през 2026 г., затова Meta въвежда бюджетни ограничения и централно табло за наблюдение до 2027 г. — по времето, когато цялата индустрия налива рекордни суми в AI.
Любопитен детайл: вътрешният агентен инструмент, който Meta тества сред служителите си, се казва Hatch — същото име се среща и в техническата документация на Muse. Част от служителите обаче се дърпат да го свържат с личните си акаунти заради притесненията за поверителност.
Заключение
Meta показва двете лица на агентния AI в рамките на една седмица. Muse е сериозен продукт с необичайно подробно описана архитектура по сигурността — изолирана виртуална машина, отделен надзорен агент и сурогатни идентификационни данни са точно това, което липсва на повечето конкурентни агенти. Историята с tokenmaxxing пък е напомняне, че когато измервате употребата на инструмента вместо резултата, ще получите точно това: употреба.
Ако сте в Европа, Muse засега остава извън обхвата ви. Ще следим кога и с какви ограничения ще стигне до ЕС.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google