Мозъкът на плодова муха вече играе Doom и Beat Saber

Девет дни след като Google Research и институтът Janelia публикуваха пълната схема на нервната система на мъжка плодова муха, симулации на този мозък вече стрелят в Doom, размахват светлинни мечове в Beat Saber и се препъват в стените на Super Mario 64. Проектите са дело на програмисти извън академичната общност, които просто са свалили свободно достъпния набор от данни и са му подали кадри от видеоигри вместо реален свят.

Какво точно пусна Google на 3 септември

Публикацията в Cell описва MaleCNS — първата пълна карта на централната нервна система на възрастна мъжка Drosophila melanogaster. В нея влизат централният мозък, двата оптични дяла и вентралната нервна верига (аналогът на гръбначния мозък при насекомите), тоест за първи път пътят „от очите до краката“ е проследен в едно и също животно.

Числата: 166 700 неврона и около 125 милиона синаптични контакта, реконструирани от електронномикроскопски срезове с помощта на невронни мрежи на Google. Зад проекта стоят HHMI Janelia, MRC Laboratory of Molecular Biology, Университетът в Кеймбридж и Google Research след близо десетилетие съвместна работа. Понеже женската карта вече съществуваше, това е и първото пряко сравнение на мъжки и женски мозък при клетъчна резолюция — екипът описва стотици типове клетки, които съществуват само при единия пол или се свързват различно, най-вече в схемите за ухажване. Подробностите разгледахме в статията за пълната карта на мозъка на мъжката мушица.

Снимка: Google Research

Ключовото за продължението: данните са публични, под лиценз CC-BY, с инструменти като neuPrint и Neuroglancer. Версия 1.0 е налична от 8 юни 2026 г., а статията излезе на 3 септември.

Doom, Beat Saber и Mario 64

Първи се появи DOOMFLY на Алекс Уормут, софтуерен инженер в Coinbase. Схемата е проста: всеки кадър от Doom стимулира сетивни неврони в модела, активността на изходните неврони се превежда в команди за движение и стрелба, а получената в играта щета подава сигнал към два допаминови неврона (PPL101) като подкрепление. След хиляди изиграни партии резултатите са, меко казано, скромни — мухата стреля хаотично и умира бързо.

Разработчикът domi пренесе същия модел в Beat Saber, където ритъмът и предвидимите траектории пасват далеч по-добре на реакциите на насекомото. Според Eurogamer поведението в шутърите се управлява от нивото на възбуда на модела: „Колкото по-възбудена е мухата, толкова по-упорито се опитва да стреля.“ Джесика Пакет пък сглоби рамка, която кара 166 700-невронния модел да движи Марио в Super Mario 64 — с много скокове и още повече блъскане в стените. Появиха се и опити с Minecraft, а след вълната от виртуални мъчения някой пусна „Fruit Fly Heaven“ — спокойна среда с трева, дървета и плодове, в която симулацията просто лети и се храни.

Има и финансов клон. The Register описва Stonkfly — отново на Уормут — където същият мозък получава 100 долара (около 85 евро) и търгува с биткойн, а допаминовите неврони се стимулират при печалба. След първия ден резултатът е около 1 долар плюс, което авторът честно приписва на случайността. В документацията на проекта пише буквално, че не е демонстрирано нито печелившо обучение, нито биологична достоверност.

Защо това не е „жива муха в игра“

Струва си да се каже ясно, защото около темата се натрупаха преувеличения. Конектомът е статична снимка на мъртъв мозък — карта кой неврон с кого е свързан, без данни за силата на връзките, невромодулаторите и динамиката им във времето. Всичко останало — прагове, тегла, „допамин“ — е добавено от разработчиците като инженерно допускане. Затова тези демонстрации не показват, че муха може да играе Doom, а че една реална анатомична схема може да се използва като скелет на симулация.

Научната стойност е другаде: за първи път изследователите разполагат с пълна верига от сетивен вход до моторен изход в едно животно, върху която може да се проверяват хипотези за зрението, движението и половите различия в поведението — при мозък с 166 700 неврона, тоест милиони пъти по-малък от параметрите на модели като DeepSeek V4.1 Flash, но със схема, каквато нито един изкуствен модел няма.

Какво следва

Janelia и Google вече работят върху по-големи набори от данни — картирана е задната част на мозъка на риба слон, а в подготовка е цял мозък на ларва на зебрариба. Дотогава очаквайте още „игрови“ експерименти с мушицата: наборът е свободен, инструментите са отворени, а интересът очевидно надхвърля лабораториите. Просто ги четете като демо, а не като новина от неврологията.