Кобалтът от Конго изнася и неотчетен уран

Между 2000 и 2024 г. от Демократична република Конго са изнесени между 2000 и 5000 тона природен уран, скрит в товари с кобалтов хидроксид, а под 10% от това количество изглежда е било официално декларирано пред Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Това показва изследване, публикувано на 30 юли 2026 г. в Nature Communications от екип на University of Wisconsin–Madison и Princeton, работил съвместно с журналистите от Lighthouse Reports и Financial Times. Авторите обобщиха резултатите си в материал за The Conversation на 10 септември.

Колко е това на практика

Числата звучат абстрактно, затова изследователите ги превеждат в две сравнения. От такова количество природен уран, след обогатяване, може да се получи делящ се материал за приблизително 600 до 1500 ядрени бойни глави. Или, в мирния вариант — гориво за един стандартен леководен реактор за 10 до 25 години.

„Това е доста голямо количество“, коментира Себастиен Филип, асистент-професор по ядрено инженерство в UW–Madison и носител на стипендия MacArthur за 2025 г.

Тук е важно уточнението, което самите автори правят: това не означава, че някой е произвел или се кани да произведе бомби. Природният уран не става оръжеен, докато не мине през обогатителни каскади — скъпа и трудно скриваема инфраструктура. Проблемът е друг и е по-скучен на пръв поглед: хиляди тонове ядрен материал са напуснали една държава, без да влязат в счетоводството, което светът поддържа точно за да знае къде какво има.

Снимка: Joel Hallberg / UW–Madison College of Engineering

Защо ураният пътува с кобалта

Геологията е виновна. В Копърбелта — медно-кобалтовия пояс на Конго и Замбия — уранът и кобалтът се срещат в едни и същи скали и реагират почти еднакво на химическата обработка с киселини.

„Когато компаниите добиват именно кобалтовия минерал в този регион, те извличат и сравнително високи количества уран“, обяснява Райън Манзук, геолог и научен сътрудник в Princeton и UW–Madison.

Методологията на екипа е комбинация от няколко независими източника: данни за минерализацията и геохимията на находищата, търговски записи на ниво отделна мина, химичен модел на процеса за производство на кобалтов хидроксид, сателитни хиперспектрални снимки на насипищата и изтекли вътрешни документи от мини. Един от най-конкретните резултати: проби от рудника Tenke Fungurume от декември 2016 г. показват концентрация от около 1100 ppm уран — близо 15 пъти над допустимото за износ ниво.

Мащабът прави останалото. ДР Конго произведе над 200 000 тона кобалт през 2024 г. и осигурява около 70% от световното производство, а близо 95% от него заминава за Китай, където е съсредоточен почти целият рафиниращ капацитет. Дори при въведени мерки за отделяне на урана, според оценката на авторите ежегодно до Китай стига материал, еквивалентен на около 12 бойни глави.

Отпадъците и хората

Втората половина на историята не е за геополитика, а за здраве. Освен изнесеното, между 1000 и 4000 тона уран са попаднали в насипищата на мините — при това в подвижни химични форми, които се разтварят и мигрират с водата. Изследването отбелязва признаци за уранова експозиция при миньори и хора от съседните селища.

Компаниите отричат нарушения. CMOC, настоящият собственик на Tenke Fungurume, заявява пред Lighthouse Reports, че „няма случаи, в които нивата на уран да надвишават приложимите граници“, а белгийската Umicore, чиято рафинерия в Кокола, Финландия, е получавала конголежки материал, определя урана като „инцидентна примес, а не съпътстващ продукт“. Експерт на МААЕ пък посочва, че според агенцията Конго изпълнява задълженията си, тъй като ураният в повечето случаи „остава в отпадъците“ — което, както показва изследването, е част от проблема, а не негово решение.

Прагът, при който се задействат протоколите на МААЕ, е 10 000 kg уран годишно — и точно този праг оценките на екипа поставят под въпрос.

Какво следва

Правителството в Киншаса обяви на 7 август, че ще провери сигналите и ще тества изходящите товари с кобалт за съдържание на уран. Авторите на статията препоръчват три неща: системно измерване на пробите от кобалтовите продукти, мониторинг на радиационното облъчване на работниците и задължително отделяне и стабилно депониране на урана в изолирани хвостохранилища.

Регионът има дълга памет по темата — мината Шинколобве доставяше уран за проекта „Манхатън“ между 1942 и 1947 г. и официално е затворена от 2004 г. Новото тук не е, че в конголежката земя има уран, а че съвременната верига за доставки на батерийни суровини се оказва и непроследен път за ядрен материал.

Заключение

Изследването не доказва тайна оръжейна програма и не твърди подобно нещо. То прави нещо по-полезно: показва къде международният режим за отчетност на ядрени материали има сляпо петно — и то точно там, където минава едно от най-натоварените суровинни трасета в света. Ако искате контекст за това как научните оценки на риска се превръщат в политика, вижте и материалите ни за оценките на риска при двойна употреба на AI и за скритите обратни връзки в климатичните модели — и в трите случая проблемът е един и същ: това, което не се измерва, не се управлява.