Мъск строи Terafab — най-голямата сграда на Земята

SpaceX и Tesla окончателно избраха мястото на Terafab — съвместния си завод за чипове. На 6 август 2026 г. губернаторът на Тексас Грег Абът официално обяви проекта в Граймс Каунти, около 65 км северозападно от Хюстън, върху терена на изведена от експлоатация въглищна централа край язовира Гибънс Крийк. Първата фаза е 16,8 млрд. долара (приблизително 14,6 млрд. евро) и поне 3000 постоянни работни места, а сградата е проектирана за над 100 милиона квадратни фута — близо 9,3 млн. квадратни метра производствена площ под един непрекъснат покрив.
Числата, които трудно се схващат
Точно тази цифра прави сравненията абсурдни. Tom’s Hardware визуализира отпечатъка на проекта и стигна до извода, че Terafab ще е по-голям от Пентагона (6,6 млн. кв. фута), Apple Park (2,82 млн.), Mall of America (5,6 млн.) и Giga Texas (10 млн.) взети заедно. Сборът на четирите е около 25 млн. кв. фута — Terafab е четири пъти повече.
Самият Илон Мъск говори за „50 пъти размера на Пентагона“. По разгъната площ съотношението е по-скоро 15:1, но и то е достатъчно: сградата е дълга около 2,5 мили, или близо 4 километра. „Terafab Texas ще бъде най-голямата и най-ценната сграда на Земята, при това с огромна разлика. И ще бъде зашеметяващо красива“, заяви Мъск.
Снимка: SpaceX / Electrek
Какво точно ще произвежда
Идеята е вертикална интеграция в краен вид: логика, памет и advanced packaging в един и същи цех, за да падне времето от вафла до готов модул. Проектът беше обявен на 21 март 2026 г. в изоставената централа Seaholm в Остин като съвместно предприятие на Tesla, SpaceX и xAI, тогава с етикет от 25 млрд. долара.
Заявените цели: начален капацитет 100 000 wafer starts месечно и амбиция за 1 милион при пълно натоварване — около 70% от текущия обем на TSMC. Технологичният възел е 2 nm, а очакваната продукция е между 100 и 200 милиарда чипа годишно, или „един терават изчисления“ на година, откъдето идва и името. Клиентите са вътрешни: чипове за роботите Optimus, за роботаксито Cybercab и за орбиталните центрове за данни на SpaceX. Мъск твърди, че около 80% от продукцията ще отиде в космоса — идея, по която и Intel вече има патент.
Графикът е агресивен: строителните работи започват в рамките на месеци, ранно производство е възможно през 2027 г., а масово — през 2028 г.
Ток, вода и данъци
Заводът няма да разчита на мрежата на ERCOT. Пред жителите на Граймс Каунти представители на компанията обясниха, че Terafab ще се захранва от собствени газови централи, а водата ще идва от язовира Гибънс Крийк, не от местните подземни води. Дъждовните води ще се прехвърлят през помпена станция на река Наваста, вече собственост на SpaceX. Това е поредният случай, в който изчисленията си строят собствена електроцентрала — Amazon върви по същия път в Пекос.
Финансовата рамка също е ясна: 30 млн. долара грант от Texas Enterprise Fund, статут на квалифициран проект по програмата JETI, данъчно облекчение от около 78% и фиксирано плащане от 20 млн. долара годишно в продължение на 35 години, или 710 млн. общо, според отчета на Teslarati от срещата с местните жители.
Снимка: SpaceX / MotorBiscuit
Защо да сте скептични
Числата не се връзват едно с друго. Официалното съобщение говори за 16,8 млрд. долара първа фаза, но в публичните изявления се появяват 55 млрд., а на места и 119 млрд. — разминаване, което самите документи по проекта не обясняват. Electrek напомня и другото: обещанията за батериите 4680 закъсняха с години, а Tesla все още не е доставила напълно третото поколение от собствения си AI чип, докато вече се говори за осмото.
Технологичният риск е реален. Модерната литография не понася вибрации, а комбинирането на автомобилен цех, преси и EUV скенери под един покрив е точно това, което индустрията обикновено избягва. Никой досега не е строил фабрика за чипове с такъв мащаб — за сравнение, най-големите комплекси на TSMC са с порядък по-малки.
Парите текат и другаде
Terafab не е изолиран случай. Три дни след официалното обявяване TechCrunch съобщи, че хедж фондът Situational Awareness на Леополд Ашенбренер е налял 400 млн. долара в стартъпа за чипове Source Foundry, с което общата му инвестиция достига 500 млн. Source Foundry е основан от изследователи от Станфорд и обещава по-бързо и по-евтино производство на чипове.
Любопитното е контекстът: активите под управление на фонда са паднали от 20 на 10 млрд. долара, а в края на юли той е продал по-голямата част от публичното си портфолио на Citadel, запазвайки дела си в Anthropic. С други думи, дори фонд, ударен от разпродажбата на акциите в AI инфраструктура, продължава да залага именно на производството на чипове.
Заключение
Terafab вече не е презентация — има площадка, разрешения, грант и подписани данъчни договори с две училищни настоятелства. Това, което остава недоказано, е дали 100 милиона квадратни фута могат да се превърнат в работеща фабрика за 2 nm чипове до 2028 г. Следващият истински тест не е рендерът, а първите бетонни основи край Гибънс Крийк и това какъв капацитет ще покаже линията, когато тръгне. Дотогава най-точното описание на проекта остава едно: най-голямата сграда, която някой е обещавал да построи.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google