NASA избра Blue Origin за мрежата около Марс

NASA обяви на 1 септември 2026 г., че възлага на Blue Origin изграждането на телекомуникационната си мрежа около Марс. Става дума за договор с твърдо фиксирана цена с максимална стойност около 700 милиона щатски долара (приблизително 600 милиона евро по курса от началото на септември). Компанията трябва да проектира, построи, изстреля и оперира апарат, който да е предаден на агенцията не по-късно от 31 декември 2028 г., а мрежата да работи около Марс през 2030 г.

Поръчката покрива научни данни, изображения, навигационна информация и служебната комуникация на апаратите, които работят на повърхността на Марс и в орбита около него. Запитването за оферти беше пуснато през май 2026 г., така че между обявата и избора са минали около четири месеца.

Какво представлява апаратът

Предложението на Blue Origin стъпва на Blue Ring — модулната платформа, която компанията разработва за орбитални задачи от земна орбита нататък. По думите на самата компания апаратът има собствена обработка и памет на борда, над дузина порта за полезен товар и може да носи над 1000 кг полезен товар освен комуникационното оборудване. Съвместим е с New Glenn, но и с други ракети с обтекател от 5-метровия клас.

Идеята за такъв апарат не е нова: Blue Origin я показа публично още през август 2025 г. като концепция, преди NASA изобщо да обяви конкурс.

Защо мрежата стана спешна

Днешната връзка с Марс се крепи на четири апарата, три от които са на възраст между 20 и 25 години. Според NASA в периода февруари–май 2026 г. Mars Odyssey (изстрелян 2001 г.) е предавал средно по 107,3 Mb на ден, Mars Reconnaissance Orbiter (2005 г.) — 850,6 Mb, а най-младият и най-натоварен участник, европейският ExoMars Trace Gas Orbiter (2016 г.), е поел 2228,1 Mb дневно. Mars Express служи като резерва.

Петият участник отпадна. NASA обяви края на мисията MAVEN на 3 юни 2026 г., след като апаратът мълчеше от 6 декември 2025 г. и се оказа невъзстановим — вероятно е започнал да се върти неконтролируемо и е изтощил батериите си. Роувърите продължават да работят с останалите четири апарата, но със забавяния.

Тесното място е същото, което Китай атакува с лазерната връзка до Луната при 100 Mbit/s: апаратура има, канал за данните ѝ няма.

Вторият опит с това име

Любопитното е, че NASA вече беше стигала дотук. Мисията Mars Telecommunications Orbiter от началото на 2000-те трябваше да излети през 2009 г. и да носи и лазерен терминал, но беше отменена през 2005 г. по бюджетни причини — преди да бъде построена.

Снимка: NASA/JPL

Разликата сега е, че рискът и разработката са за сметка на изпълнителя — фиксираната цена означава, че преразходът е проблем на Blue Origin, не на данъкоплатеца.

Проблемът е ракетата

New Glenn вече е носила товар до Марс — през ноември 2025 г. изведе близнаците ESCAPADE на NASA и за първи път приземи първата си степен. През май 2026 г. обаче на стартовата площадка стана взрив. Първоначалните оценки бяха за възстановяване до края на 2026 г., но според Engadget администраторът на NASA Джаред Айзъкман смята, че съоръжението няма да е готово преди 2028 г. Срокът за предаване на апарата е 31 декември 2028 г., а прозорците към Марс се отварят на всеки 26 месеца — графикът е стегнат.

С кого ще говори мрежата

Тук идва по-неудобната част. Както отбелязва Ars Technica, за първи път от над 30 години NASA няма твърди планове за нов марсоход или спускаем апарат. Основното ново начинание е SkyFall — три хеликоптера (плюс един резервен), които JPL прави заедно с AeroVironment и които могат да излетят най-рано в края на 2028 г. с мисията Space Reactor-1 „Freedom“, демонстрираща ядрено-електрическа тяга в дълбокия космос. Ядрената енергия за космически задачи върви успоредно с програмата за микрореактори в базите на САЩ.

Апаратите са по около 5 кг срещу 1,8 кг за Ingenuity, който направи 72 полета между 2021 и началото на 2024 г. За разлика от него SkyFall носят научни прибори, включително радар за подповърхностен лед, и ще предават директно към орбита, а не през роувър.

Заключение

Договорът е доброто решение на реален проблем: марсианската релейна мрежа остарява по-бързо, отколкото се подменя, а всеки апарат на повърхността зависи от нея. Дали ще стане навреме, зависи не от антените, а от стартовата площадка в Кейп Канаверал. Първата проверка ще е през 2028 г. — и тя няма да е за 700 милиона долара, а за това дали New Glenn лети.