NASA отвори конкурса за частни космически станции

NASA официално обяви конкурса, който космическата индустрия чакаше повече от година. На 9 октомври агенцията публикува финалното искане за предложения (RFP) за търговски станции в ниска околоземна орбита — обитаеми платформи, които трябва да поемат работата на Международната космическа станция след нейното извеждане от употреба през 2030 г. Предложенията се приемат до вторник, 8 декември 2026 г., а договорите се очакват през пролетта на 2027 г.

Какво точно иска NASA

Според съобщението на агенцията кандидатите трябва да проектират, построят, тестват, сертифицират и експлоатират станция в ниска орбита, която осигурява услугата „от край до край“ — тоест не само самата платформа, но и транспорта на екипажи и товари до нея.

Схемата е двустъпална. В първия етап NASA планира да избере двама или повече изпълнители и да финансира ранната разработка. Следва състезателна задача (task order), чрез която един или повече от тях ще стигнат до финален дизайн, изпитания, сертификация и реална експлоатация. Договорите ще са с твърдо фиксирана цена, многократно възлагане и неопределен обем — класическата формула, с която Вашингтон купува услуги, а не хардуер.

Това е важна разлика спрямо предишния етап: първата фаза на програмата вървеше по Space Act Agreements — гъвкави споразумения за съвместно разработване. Сега става дума за федерални договори по FAR с пълна и открита конкуренция, което ощетява шансовете на компаниите с по-мъгляви планове, но дава по-голяма правна сигурност на спечелилите.

Снимка: NASA/Starlab Space

Числата

Документът е обемен — около 360 страници технически изисквания и условия, и именно в тях е интересното. По данни на Ars Technica избраните в първата фаза получават гарантирано поне 100 млн. долара, а следващите етапи вече се мерят в милиарди.

NASA е заложила и ориентировъчни цени за собствените си мисии след 2030 г.: около 325 млн. долара за полет с четирима астронавти и около 300 млн. долара за товарна мисия. Агенцията поема транспорта за първите четири екипажни мисии до частните станции — съществено облекчение за компании, които иначе трябваше да сключват отделни договори с превозвач, преди да имат какъвто и да е приход.

Що се отнася до технологичната летва, описанието на втората фаза предвижда финансирани междинни етапи до критичния преглед на дизайна и орбитална демонстрация с екипаж от четирима души за минимум 30 дни. Прогнозният бюджет за програмата е в диапазона 1–1,5 млрд. долара за периода до 2031 финансова година.

Кой ще се яви

Първата фаза включваше внушителен списък партньори: Axiom Space (модули, които първо се закачат за МКС, а после се отделят като самостоятелна станция), Blue Origin с Orbital Reef, Starlab Space заедно с Northrop Grumman, Vast със станцията Haven-2, плюс Sierra Space, SpaceX, Special Aerospace Services и ThinkOrbital.

На практика конкуренцията се очертава между Axiom, Starlab (Voyager) и Vast — трите компании с най-конкретни графици. SpaceX, която вече е много активна в орбиталния бизнес, засега не изглежда склонна да се яви като оператор на станция, въпреки че Starship е ключов елемент от транспортните планове на почти всички останали.

Снимка: NASA/Vast

Защо това е риск, а не формалност

МКС лети от 1998 г. и вече е на последните си години — SpaceX има договор за транспортното средство, което ще я свали контролирано в океана. Проблемът е прост: ако нито една частна станция не е готова до 2030 г., САЩ остават без постоянно обитаема платформа в ниска орбита, докато китайската „Тиенгун“ продължава да работи. Именно затова NASA настоява на демонстрация с екипаж преди края на десетилетието.

Администраторът на агенцията Джаред Айзъкман формулира очакванията без заобикалки: NASA иска „надеждни планове, силно техническо изпълнение и компании, готови да инвестират“ — тоест частен капитал, а не само бюджетни пари. Логиката е същата, която даде Dragon и Cygnus: NASA е котва-клиент, но не единственият клиент.

Скептицизмът е основателен. Програмата тръгна, спря, беше преработена и забави близо година, а междувременно част от кандидатите смениха плановете си. Историята на американската космонавтика обаче показва, че такива преходи се случват — от софтуера на Apollo до търговските товарни полети, насилената смяна на модела рядко е била безболезнена, но обикновено е свършвала работа.

Заключение

До 8 декември ще разберем кой наистина има пари и инженерен план, а не само красиви визуализации. Решението на NASA през пролетта на 2027 г. ще определи дали след 2030 г. над главите ни ще има американска обитаема станция — и колко ще струва всеки астронавт, изпратен до нея.