NASA: Swift пада в атмосферата след 21 години в орбита

Космическата обсерватория Neil Gehrels Swift на NASA ще влезе в земната атмосфера тази седмица и ще изгори почти напълно. Според официалния блог на мисията Космическите сили на САЩ прогнозират влизането за около 3:30 ч. източно време на 4 ноември — около 10:30 ч. българско време — с неопределеност от 11 часа в двете посоки. Телескопът работи 21 години и 11 месеца, при планирана основна мисия от две години.

Защо един работещ телескоп пада

Swift не се е повредил. Свалила го е самата атмосфера. Повишената слънчева активност по време на последния слънчев максимум е нагряла и „издула“ горните слоеве на атмосферата, а това увеличава аеродинамичното съпротивление дори на 500–600 км височина. Орбитата на апарата с маса около 1470 кг се сви постепенно и в крайна сметка падна под 275 км.

На тази височина проблемът вече не е оцеляването, а точността: апаратът не може надеждно да задържи насочването си към целите. Затова на 23 октомври NASA официално приключи научната мисия. Последното наблюдение е направено на 20 октомври.

Спасителната мисия, която не се случи

През септември 2025 г. NASA поръча аварийна търговска мисия за удължаване на живота на телескопа. Апаратът LINK на аризонската Katalyst Space Technologies излетя на 3 юли 2026 г. с ракета Pegasus XL на Northrop Grumman, за да захване Swift с три роботизирани рамена и да го избута на по-висока орбита. Такова нещо не е правено с научен сателит, който не е проектиран да бъде захващан.

Около три седмици след старта две от трите реакционни колела на LINK отказаха. Апаратът започна да се върти неконтролируемо и връзката с него стана периодична. LINK не се доближи до Swift на по-малко от 12–15 км, а на 19 август NASA и Katalyst се отказаха от опита за захващане. Самият LINK влезе в атмосферата през септември.

Снимка: NASA Scientific Visualization Studio

Колко е рискът на земята

Повечето от конструкцията ще изгори, но се очаква отделни части да издържат. NASA оценява вероятността някой на Земята да бъде пострадал на около 1 на 2100 — много ниско число, но не нула.

Орбитата на Swift има малък наклон, затова евентуалните оцелели фрагменти могат да паднат само в тясна лента между 20,6 градуса южна и 20,6 градуса северна ширина. Това е основно океан, плюс части от Централна Америка, Централна Африка, Южна Азия и Индонезия. По-точно място няма как да се посочи предварително: при неконтролирано влизане с прозорец от 11 часа апаратът обикаля Земята още около седем пъти.

Какво оставя след себе си

Swift излетя на 20 ноември 2004 г. с Delta II и носеше три телескопа — Burst Alert Telescope за гама-лъчи, рентгеновия XRT и ултравиолетово-оптичния UVOT. Идеята беше проста и по онова време нова: да засече гама-изблик, да се обърне към него за около минута и да го предаде на наземните телескопи, преди да е угаснал.

Числата от мисията: над 2000 наблюдавани гама-изблика, над 1400 изследвани свръхнови, около 7000 научни публикации с данни от апарата, 1,5 милиона изображения от UVOT и архив от 12 терабайта с 22 години измервания на яркостта на едни и същи обекти.

Сред ключовите резултати е GRB 050509B от май 2005 г. — кратък изблик с продължителност 0,03 секунди, чието рентгеново послесветене беше уловено с едва 11 фотона. Това беше първото пряко доказателство, че кратките гама-изблици идват от сливане на компактни обекти. През 2017 г. Swift беше един от апаратите, засекли електромагнитния сигнал от гравитационно-вълновото събитие GW170817.

Снимка: NASA

„Swift донесе невероятна и трайна възвръщаемост на инвестицията — проектиран за двегодишна основна мисия, той беше продуктивен над десет пъти по-дълго“, казва Шон Домагал-Голдман, директор на отдела по астрофизика в NASA. През 2018 г. апаратът беше преименуван в чест на Нийл Герелс, дългогодишния главен изследовател на мисията.

Може ли да го видите

При последните си обиколки Swift минава ниско и ярко — според EarthSky достига видима звездна величина между +1,5 и +2,0, което го прави видим с невъоръжено око при тъмно небе. Прелитанията за конкретна локация можете да проверите в Heavens-Above. Самото влизане в атмосферата е вероятно да остане невидимо за наблюдатели от сушата.

Заключение

Падането на Swift е напомняне, че ниската орбита не е паркинг — слънчевият цикъл решава колко дълго ще стои там един апарат без двигател за корекции. Опитът на Katalyst показа и друго: технологиите за сервизиране в орбита още не са достатъчно надеждни, за да спасят телескоп в последния момент. Данните на Swift остават публични и ще се ползват години напред, докато наблюденията поемат по-нови инструменти като обсерваторията Vera Rubin, която вече откри потенциална шеста планета-карлик. А за това колко много може да се извлече от стари данни и нови сметки говори и изследването за ранните континенти на Земята.