Най-голямата 2D карта на Вселената: 5,6 трлн пиксела

Екипът на DESI Legacy Imaging Surveys публикува на 10 август най-голямата двуизмерна цветна карта на Вселената, правена някога: 5,6 трилиона пиксела, в които са каталогизирани близо 4 милиарда обекта — предимно звезди и галактики. Картата покрива около три четвърти от небето във видима и близка инфрачервена светлина и е свободно достъпна за всеки през Legacy Survey Sky Viewer. Обявиха я Lawrence Berkeley National Laboratory и NSF NOIRLab.

263 407 снимки от три обзора

Зад числото 5,6 трилиона пиксела стоят 263 407 отделни експозиции, събирани над десетилетие. Те идват от три наземни обзора: DECaLS с 570-мегапикселовата камера Dark Energy Camera на 4-метровия телескоп „Виктор М. Бланко“ в обсерваторията Серо Тололо в Чили, MzLS с 4-метровия телескоп „Майол“ на Кит Пийк в Аризона и BASS с 2,3-метровия телескоп „Бок“ на обсерваторията Стюард. Към тях е добавена инфрачервена информация от сателита WISE на NASA.

Целият проект е отнел 13 години наблюдения и обработка. По него са работили над 160 учени, а финалният набор данни е сглобен от екип от около 20 души.

Осем седмици на суперкомпютър

Самото слепване на снимките не е тривиална задача. Според Berkeley Lab е била нужна приблизително година за разработка на кода и осем седмици машинно време на суперкомпютъра Perlmutter в изчислителния център NERSC, за да се получи единна, калибрирана мозайка вместо четвърт милион отделни кадъра.

Резултатът е карта, в която можете да се придвижвате плавно — от общ изглед към небето до отделна галактика. Сред близо 4-те милиарда обекта е например спиралната галактика Messier 96 на около 35 милиона светлинни години от Земята.

Снимка: DESI Legacy Imaging Surveys/LBNL/DOE & KPNO/CTIO/NOIRLab/NSF/AURA

Защо е важна

Двуизмерната карта не е самоцел — тя е основата, върху която стъпва DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument). От нея се избират обектите, чиято светлина после се разлага по дължини на вълната, за да се измери разстоянието до тях. Така плоската картина се превръща в най-подробната триизмерна карта на Вселената. DESI завърши петгодишната си основна мисия през април 2026 предсрочно, пише hicomm, с над 47 милиона картографирани галактики и квазари.

Точно тези измервания дадоха и досегашните индикации, че тъмната енергия може да отслабва с времето — резултат, който все още се проверява и не бива да се приема за окончателен. Освен това картата се използва за търсене на гравитационни лещи, за откриване на свръхнови и за проследяване на тъмната материя.

Данните вече са част от ежедневието на астрономията: над 1800 научни статии цитират предишни версии на набора. „Това вече е част от тъканта на астрономическите изследвания“, казва Дейвид Шлегел от Berkeley Lab, съ-ръководител на проекта.

И още от небето тази седмица

Докато Legacy Surveys показва небето на едро, друг нов инструмент се цели в най-слабите му детайли. Екип от Йейл, воден от Питер ван Докум, е засякъл с телескопа MOTHRA 22 пълни или частични ударни фронта в халото на мъглявината Хеликс на около 650 светлинни години от нас. Работата излезе в Nature на 12 август и е описана от Science като липсващото звено в кръговрата на материята: сгъстявания газ, изхвърлени от умираща звезда, се разбиват в междузвездната среда и се разпадат за около 10 000 години, връщайки въглерод и кислород обратно в Галактиката.

Любопитното е, че откритието е почти случайно — направено при тестови наблюдения през ноември 2025, когато от планираните 1140 телеобектива на MOTHRA са били монтирани по-малко от 200. Телескопът се строи в обсерваторията Ел Сауче в Чили.

А днешната „Астрономическа снимка на деня“ на NASA е кадър от пълното слънчево затъмнение на 12 август, заснет от фиорда Rype на източния бряг на Гренландия. На снимката се виждат „диамантеният пръстен“ и слънчевата корона в самото начало на пълната фаза.

Заключение

Голямата новина тук не е рекордът в пиксели, а достъпът. Тринайсет години наблюдения, четвърт милион кадъра и осем седмици на суперкомпютър се превръщат в уебсайт, който всеки може да отвори и да разгледа три четвърти от небето безплатно. „Небето принадлежи на всички“, казва Арджун Дей от NSF NOIRLab — и в случая това не е просто фраза, а описание на самия набор данни.