Passkey под атака: изтичат синхронизирани частни ключове

Три независими изследвания, показани в началото на август 2026 г., описват как атакуващ може да извлече синхронизирани частни ключове на passkey или да заобиколи политика за фишинг-устойчива многофакторна автентикация. Работата е на SpecterOps, на Unit 42 към Palo Alto Networks и на независимия изследовател Дирк-ян Молема, а The Hacker News обобщи и трите. Важното още в началото: нито една от техниките не чупи криптографията на FIDO2 — всички се хващат за реализацията около нея.

Pass-the-Passkey: подписите се въргаляха в Event Log

Михаел Графнетер, principal security researcher в SpecterOps, представи семейството атаки Pass-the-Passkey на Black Hat USA 2026 на 5 август. Отправната точка е неприятно проста: Windows е записвал в системния журнал пълните, несъкратени WebAuthn отговори от автентикациите с passkey — включително криптографските подписи, генерирани от YubiKey. До тези записи е можел да стигне всеки автентикиран потребител без администраторски права, включително отдалечено.

Само по себе си това е изтичане на информация. Проблемът става сериозен, когато подписът се пусне повторно срещу Microsoft Entra ID. Според изследването облачната услуга е допускала три пропуска в защитата срещу replay: не е проверявала дали challenge-ът е уникален и не е използван вече, не е обвързвала challenge-а с конкретната сесия и не е следила брояча на подписите в автентикатора. Резултатът е практическа replay атака, с която нападател се представя за привилегирован администратор — и то формално изпълнявайки изискването за фишинг-устойчива MFA.

Името е нарочно избрано: Графнетер го сравнява с класическите pass-the-hash и NTLM relay, при които не крадете паролата, а самото доказателство за нея.

Windows дупката се води CVE-2026-34348 — information disclosure в Windows Event Logging Service с оценка CVSS 6.5 от Microsoft. Засегнати са Windows 10, Windows 11 и Windows Server. Кръпката излезе с обновленията от 14 юли 2026 г.; на закърпена машина подписът в журнала се отрязва до шест байта, което убива повторното използване, но оставя записа полезен за диагностика. Microsoft заяви пред The Hacker News, че е приложила и мерки от страна на облака срещу relay на passkey твърдения, без да влиза в подробности.

Pass-ta-key: 32-байтовият ключ, който отключва всичко

Втората линия е на Unit 42 и цели синхронизираните passkey на Google Password Manager в Chrome за Windows. Тук вариантите са три и ескалират.

При базовия Pass-ta-key зловреден код без администраторски права изважда обвития identity key и с него подписва заявки към Cloud Authenticator на Google — без отключване на устройството и без каквото и да е действие от страна на потребителя.

Silver Pass-ta-key отива крачка напред: изтрива файла passkey_enclave_state, с което обезсилва ключа за проверка на потребителя и принуждава браузъра да мине отново през регистрация на устройството. В този момент атакуващият вписва свой собствен UV ключ и оттам нататък може да се автентикира от собствената си машина.

Най-тежкият вариант е Golden Pass-ta-key. Същото принудително пререгистриране, но целта е Security Domain Secret — 32-байтовият симетричен главен ключ, с който са криптирани всички синхронизирани passkey на профила. Unit 42 първо го открива в чист вид в дебъг журнала на chrome://device-log/FIDO; Google премахва записа след сигнала (issue #464305542), но ключът продължава да се изпраща към Chrome и остава за кратко в паметта на процеса по време на възстановяване.

Тежестта идва от последното изречение в анализа: в текущата реализация няма механизъм за ротация или отнемане на този ключ. Веднъж откраднат, той пази не само сегашните, а и всички бъдещи синхронизирани ключове на профила. Отделно Unit 42 сигнализира на eBay за пропуск във валидирането на UV флага — компанията е променила проверката след доклада.

Windows Hello for Business без ПИН и без пръст

Третото изследване е на Дирк-ян Молема и се занимава с Windows Hello for Business. Зловреден код в компрометирана потребителска сесия може да задейства хардуерно обвързания ключ, без потребителят да види подкана за ПИН или биометрия, и така да си произведе прясна автентикация.

Две подробности утежняват картината: WebAuthn предизвикателствата на Entra са валидни пет минути и не са обвързани със сесията, а издаденият в такъв сценарий token може да излезе без claim за идентичност на устройството — което отваря път към траен Primary Refresh Token.

Какво следва от това

Общото между Unit 42 и Молема е, че и двете изискват вече компрометирана машина. Веригата на SpecterOps е по-неприятна, защото не краде частен ключ, а преизползва вече подписано твърдение — тоест хардуерният ключ не ви пази.

Практическите изводи: сложете юлската кръпка за CVE-2026-34348, изисквайте проверка на потребителя (user verification) в конфигурацията на WebAuthn на всяко приложение и следете за автентикации през Windows Hello без идентификатор на устройството. И най-важното — третирайте паметта на браузъра и локалните passkey хранилища като чувствителни за креденшъли, каквито бекдорът в инсталаторите на TrueConf отдавна показа, че са.

Passkey остават значително по-добри от паролите — срещу фишинг те продължават да работят. Но „фишинг-устойчива“ не е равно на „неуязвима“: щом атакуващият е стъпил на машината, играта се мести другаде, а профилът на жертвите вече е съвсем целенасочен.