Първа RNA терапия подобри състоянието на пациент с ALS

Мъж с изключително рядка форма на амиотрофична латерална склероза (ALS) е първият човек, получил RNA терапия, направена специално срещу неговата генетична мутация — и година по-късно състоянието му не просто е стабилно, а по някои показатели се е подобрило. Случаят е публикуван на 14 септември 2026 г. в списание Med на Cell Press и е описан от Nature. Пациентът е д-р Ракеш Парек, 52-годишен лекар по спешна медицина от района на Орландо, Флорида, а лечението е разработено от Mayo Clinic в Джаксънвил заедно с фондацията n-Lorem.

Какво прави мутацията в CHCHD10

Болестта на Парек се дължи на дефект в гена CHCHD10 — конкретно вариантът R15L. Генът кодира протеин, който поддържа структурата и работата на митохондриите, „енергийните централи“ на клетката. Когато протеинът е сгрешен, митохондриите се увреждат и моторните неврони постепенно умират. Мускулите остават без сигнал и отслабват.

Мутации в CHCHD10 се срещат при по-малко от 1% от хората с наследствена ALS. За сравнение, около 5–10% от всички пациенти с ALS имат установима генетична причина. Става дума за т.нар. нано-редки заболявания — толкова редки, че нито една фармацевтична компания няма икономически смисъл да разработва лекарство за тях.

Как работи антисенс терапията

Това не е генна терапия в класическия смисъл — генът не се поправя и не се заменя. Антисенс олигонуклеотидът (ASO) е къса верига генетичен материал, която се свързва с RNA-та, произведена от гена, и намалява колко от дефектния протеин се синтезира. Проблемът се спира една стъпка след ДНК-то.

Екипът е синтезирал и тествал над 320 различни ASO молекули срещу CHCHD10, преди да избере водещия кандидат по специфичност и профил на безопасност. Лекарството се влива директно в гръбначно-мозъчната течност чрез лумбална пункция, защото такива молекули не преминават кръвно-мозъчната бариера.

Схемата е описана точно: три дози по 50 mg, последвани от три дози по 75 mg, между април 2024 г. и април 2025 г., на приблизително тримесечни интервали. Няма регистрирани сериозни нежелани реакции.

Какво показват резултатите

Най-силният сигнал идва от биомаркерите. Нивата на леките вериги на неврофиламентите (NfL) в кръвта — протеини, които изтичат при разпад на нервни клетки и се използват като мярка за скоростта на невродегенерацията — са паднали до нормалния референтен диапазон. Това означава, че невроните не умират с предишното темпо.

Успоредно с това резултатите по скалите за двигателна функция са се подобрили, а дишането и когнитивните тестове са останали стабилни. Парек е продължил да работи като лекар през целия период. По думите на д-р Бьорн Оскарсон от Mayo Clinic прогресията се е забавила повече от наполовина, а пациентът „не губи сила, както преди“.

Устойчиво подобрение без лечение при ALS практически не се случва — точно това прави случая интересен. Идеята, която някои изследователи защитават отдавна, е че част от моторните неврони не са мъртви, а болни, и при спиране на токсичния сигнал могат частично да се възстановят.

Три години вместо десет

Другото важно число е времето. От идентифицирането на мутацията до първата инжекция са минали около три години, при поне десетилетие за обичайните ALS терапии, насочени към чести мутации. Разработката е струвала около 1,2 млн. долара (близо 1,05 млн. евро), поети изцяло от n-Lorem — фондацията предоставя лекарствата си безплатно и за цял живот.

Подходът вече се мащабира: американската FDA е разрешила лечението на 11 пациенти с CHCHD10 мутации с ASO на n-Lorem, девет от които бяха третирани през първата година по многогодишен грант от 15 млн. долара на NIH по програмата URGenT. Около десет души в момента получават същата молекула, разработена първоначално за Парек.

Какво още не знаем

Това е изследване при един-единствен пациент — n-of-1. Няма контролна група, няма плацебо, а формата на болестта при Парек е бавно прогресираща, което само по себе си може да обяснява част от резултата. Проф. Стив Вучич от Университета в Сидни нарича случая „вълнуваща първа стъпка“, но предупреждава, че са нужни още две-три години наблюдение, за да се каже дали лечението спира прогресията. Д-р Фльор Гартън от Университета на Куинсланд смята, че антисенс терапиите са бъдещето за много хора с ALS.

Заключение

Случаят не е лек за ALS и не бива да се чете така. Той е доказателство, че когато причината е известна и е един-единствен ген, лекарство може да бъде направено за конкретен човек за три години и да покаже измерим биологичен ефект. Прецедент вече има — тоферсен (Qalsody) за SOD1-ALS е одобрен в САЩ през 2023 г. и в ЕС през 2024 г. Разликата сега е в мащаба на рядкостта: терапия, направена буквално за няколко души на света.

Ако следите научните новини, наскоро писахме и за първия нов вид дива котка, описан от сто години насам.