Тилкайо: първата нова дива котка от 100 години

Малка петниста котка от облачните гори на Боливия официално е нов вид. На 17 септември 2026 г. в Current Biology излезе описанието на Leopardus tilcayo — тилкайо, наречен с името, с което местните хора в региона Юнгас го наричат отдавна. Това е първият новоописан вид котка от над 100 години: последният е уругвайската пампаска котка от 1923 г., съобщава phys.org.

Видът е описан от Паола Ногалес-Аскарунс и Ензо Алиага-Росел от Боливия заедно с Йонас Лескроарт от университета в Антверпен и Едуардо Ейзирик от Папския католически университет на Рио Гранде до Сул в Бразилия. Статията носи DOI 10.1016/j.cub.2026.08.059.

Котка, по-малка от домашната

Тилкайо е дребен дори за мерките на дивите котки: 42,5–50 см дължина на тялото, опашка 25–26,5 см и тегло 1,5–2 килограма. За сравнение, средната домашна котка е по-тежка от него.

Козината е светлокафява, с големи тъмнокафяви до черни розетки, които са предимно отворени или частично затворени. Точно по този рисунък видът се различава от онсилата (Leopardus tigrinus) — петната са по-големи, опашката е по-дълга и по-тънка, а общият тон на козината е по-блед.

Типовият екземпляр е намерен край Арапата в провинция Нор Юнгас, на 1570 метра височина по източните склонове на Андите. Дотук тилкайо е установен единствено в Боливия.

Снимка: Fernando Faciole / National Geographic

Как се стига до нов вид

Историята започва през 2016 г., когато Ногалес-Аскарунс вижда в приюта за животни Senda Verde в Юнгас котка, която не пасва на нищо познато. Мъжкият екземпляр е попаднал там около 2016 г., след като местен жител го предава — намерил го като малко коте и го взел за обикновена домашна котка. Днес той е единственият известен представител на вида, който живее под грижа.

Разрешението идва от генетиката. Екипът секвенира пълните геноми на два боливийски екземпляра — мъжкия от приюта и една женска, спасена и след това върната в природата — и ги вкарва в далеч по-широк анализ: общо 38 котки, включително 26 от рода Leopardus, сред които и осем музейни екземпляра. Тази комбинация от филогеномика и „музеомика“ (изваждане на ДНК от стари сбирки) е и заглавието на работата: пет отделни вида тигрови котки в Южна Америка.

Резултатът: боливийската линия се е отделила от останалите тигрови котки преди около 1,4 милиона години. Това е достатъчна генетична дистанция, за да се говори за самостоятелен вид, а не за подвид или местна форма.

„Никога не сме очаквали тази боливийска тигрова котка да е отделен вид и никой досега не го беше предлагал“, казва Лескроарт.

Снимка: P. Nogales-Ascarrunz / Current Biology (2026)

Пет вида вместо един

По-голямата новина в статията е, че цялата група „тигрови котки“ се пренарежда. Дълго време те минаваха за един вид — онсила. Сега авторите потвърждават четири вида, които вече бяха предлагани, и добавят петия:

• Leopardus tigrinus — северна тигрова котка
• Leopardus guttulus — южна тигрова котка
• Leopardus emiliae — източна тигрова котка
• Leopardus pardinoides — облачна тигрова котка
• Leopardus tilcayo — тилкайо

Към това се добавя и нов подвид на северната тигрова котка от Перу — L. tigrinus antisuyo.

Защо това има значение

Таксономията изглежда като счетоводство, но има пряка последица за опазването. Когато няколко популации се водят един „общо взето разпространен“ вид, рискът за всяка отделна линия остава скрит в статистиката. Разделите ли ги, картината се променя: малка популация в тесен ареал вече не е част от голямо цяло, а самостоятелен вид с реален риск от изчезване.

Тилкайо още няма официална оценка по критериите на IUCN като отделен вид. Роднините му от групата се водят уязвими, а облачните гори на Юнгас — един от най-малко изследваните райони в Неотропиката — намаляват заради обезлесяване и селско стопанство. Заради малкия известен ареал специалистите очакват тилкайо да попадне в по-висока рискова категория, когато бъде оценен.

Тук е и мястото да не се прекалява с изводите: засега говорим за два секвенирани екземпляра и една известна находка. Няма оценка на популацията, няма данни за плътност, поведение или точни граници на разпространението. Следващата стъпка е полева работа с камерни капани в Юнгас.

Заключение

Природата продължава да поднася изненади — от преоценката на загубите на полярен лед до котка, която десетилетия е минавала за домашна. „Описването на нов вид котка след над 100 години показва колко много още имаме да учим за биоразнообразието“, казва Ногалес-Аскарунс. При животно с размерите на домашен любимец, живяло в приют почти десетилетие, преди да бъде разпознато, това звучи по-скоро като констатация, отколкото като лозунг.