Променливата бленда на iPhone 18 Pro: как работи

Apple обяви iPhone 18 Pro и iPhone 18 Pro Max на 9 септември 2026 г., а най-съществената новост в тях е механична: 48-мегапикселовата основна камера Fusion вече има истинска променлива бленда с шест ламели, която се движи между f/1.48 и f/4. Телефоните тръгват в продажба на 18 септември в над 65 пазара, с цени от 1449 евро за Pro и 1599 евро за Pro Max (съответно 1199 и 1299 щатски долара) — със 150 евро над предходното поколение.

Какво точно се движи вътре

По данните на Apple механизмът се състои от шест ламели, изрязани с лазер от полимерен композит, всяка по-тънка от човешки косъм. Те се плъзгат една върху друга и свиват или разширяват отвора, през който светлината стига до сензора — същият принцип, по който работи ирисът на всеки фотоапаратен обектив, само в мащаб от няколко милиметра.

Достъпните стойности са четири: f/1.48, f/1.8, f/2.8 и f/4. Можете да ги избирате ръчно от приложението Камера или да оставите телефона да решава автоматично според сцената.

Ключовото число е най-широката позиция. iPhone 17 Pro имаше фиксирана бленда f/1.78; f/1.48 означава около 45% по-голяма площ на отвора, тоест приблизително 50% повече светлина, попадаща върху сензора при еднакви условия. PetaPixel отбелязва, че това е най-светлият обектив, който Apple е слагала в iPhone.

Какво се променя в снимките

На тъмно

Тук ефектът е най-осезаем и най-лесен за забелязване. Повече светлина за същото време означава, че телефонът може да свали ISO стойността или да скъси експонацията. На практика получавате по-малко шум в сенките и по-малко размазване от движение — при нощни портрети и в заведения разликата спрямо 17 Pro се вижда без лупа. Нощният режим все още се задейства, но по-рядко и с по-кратки експонации.

В детайла отблизо

При фокус на 20–30 сантиметра дълбочината на рязкост при f/1.48 е толкова плитка, че част от обекта неизбежно пада извън фокус. Затваряне до f/2.8 или f/4 връща цялото ястие, цветето или продукта в рязкост — нещо, което досега на iPhone се постигаше само чрез отдалечаване и изрязване.

В размазания фон

Тук очакванията трябва да са по-скромни. Сензорът в един телефон си остава малък и при обичайно разстояние до обекта разликата между f/1.48 и f/4 в размазването на фона е доловима, но не драматична. Променливата бленда не заменя портретния режим — тя му дава по-достоверна отправна точка, вместо изцяло софтуерно решение за това кое да е размазано.

Когато затворите докрай

f/4 е полезен и за друго: удължава експонацията при дневна светлина, което дава онова копринено размазване на водата, и превръща точковите източници на светлина в звездички с лъчи. Има и цена — при толкова малък отвор дифракцията започва да омекотява детайла, така че f/4 не е „по-острата” стойност, а различен изразен избор.

Ръчните контроли най-сетне идват в родното приложение

Заедно с блендата Apple отвори и Pro контроли в стандартната Камера: ръчна скорост на затвора, ръчен баланс на бялото и хистограма в кадър. Досега това беше територия на приложения като Halide. Компанията обещава и API, през който външните разработчици ще имат пълен достъп до механизма на блендата.

Снимка: Apple

Останалата част от камерата също е обновена: ултрашироката и телеобективът вече са 48 MP (съответно f/2.2 и f/2.8), зумът покрива 0,5x, 1x, 2x, 4x и 8x, а видеото стига до 4K Dolby Vision при 120 кадъра, ProRes RAW и Apple Log 2.

Контекст

И двата Pro модела получават променливата бленда — тя не е запазена само за Pro Max, както се очакваше преди събитието, пише Tom’s Guide. Разликите между двата са в екрана (6,3 срещу 6,9 инча), теглото (211 срещу 249 г) и батерията (4056 срещу 5391 mAh).

Един детайл, който лесно се пропуска: MacRumors установи, че американските Pro Max използват модем Qualcomm Snapdragon X80, докато във всички останали държави е собственият на Apple C2 — най-вероятно заради договор с Qualcomm, който изтича тази година.

И двата телефона работят на A20 Pro — първия 2-нанометров чип на Apple, а софтуерът е iOS 27.

Заключение

Променливата бленда не е маркетингов трик — това е механична част, която върши работа, каквато софтуерът не може да симулира честно. Най-голямата печалба е на тъмно и при близки кадри. Ако очаквате обаче фон като на пълноформатен фотоапарат, малкият сензор продължава да поставя своите граници.