Psyche прелетя покрай Марс и засне таймлапс видео

НАСА публикува на 17 юли данните и таймлапс видеото от гравитационния маньовър на сондата Psyche край Марс. Прелитането се случи на 15 май 2026 г., когато апаратът мина на 4609 километра (2864 мили) над повърхността на планетата с около 19 848 км/ч и излезе от него с почти 1600 км/ч повече скорост, съобщава Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Защо мисия към астероид минава покрай Марс

Гравитационният маньовър е най-евтиният начин да смените скорост и посока в дълбокия космос: сондата „заема“ малко от орбиталния импулс на планетата и не харчи нито грам гориво. При това прелитане Марс не само ускори Psyche, но и наклони орбиталната ѝ равнина с около 1 градус спрямо Слънцето — корекция, която с двигатели би струвала месеци тяга и голяма част от запасите ксенон.

„Този гравитационен маньовър се готвеше с години и навигационният екип го уцели“, коментира ръководителят на проекта Боб Мейз в съобщението на JPL. Апаратът излетя на 13 октомври 2023 г. и без марсианското засилване просто нямаше да стигне до целта си в разумен срок.

Какво тестваха по време на близкото преминаване

Екипът използва Марс като „репетиция“ и включи целия научен комплект:

• Мултиспектралната камера — двойка идентични камери с филтри за различни дължини на вълната. Тя направи хилядите кадри, от които е сглобено видеото.
• Магнитометърът — два сензора на 2,15-метрова щанга. Това е първото му измерване на небесно тяло: при най-близкото преминаване той отчете рязък скок на магнитното поле в областта на ударната вълна, където слънчевият вятър се блъска в магнитната обвивка на Марс.
• Гама- и неутронният спектрометър — засече неутрони от Марс, но гама-лъчи не улови, което беше очаквано от такова разстояние. „Прекарахме инструмента през всички режими и той се справи отлично“, казва научният ръководител Дейвид Лорънс от Johns Hopkins APL.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/ASU

Какво показва видеото

Таймлапсът е сглобен от снимки, събирани в продължение на около месец — приближаване, най-близка точка и отдалечаване. В кадър влизат сърповиден Марс, кратери с ясни следи от ветрова ерозия, южната полярна ледена шапка и големият двупръстенен кратер Хюйгенс.

„Камерата се представи блестящо и достави рядко виждани гледки към Червената планета“, обобщава Джим Бел от Аризонския щатски университет, който отговаря за инструмента. Смисълът не е само естетически: данните съвпадат с това, което вече знаем за Марс, а това е най-добрата възможна проверка, че уредите ще четат правилно, когато стигнат до непозната цел.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/ASU

Йонните двигатели, които правят полета възможен

Psyche лети със слънчево-електрическа задвижваща система. Два кръстовидни панела с обща разгъвка 25 на 7,3 метра дават 21 киловата близо до Земята и между 2,3 и 3,4 киловата в пояса на астероидите. Токът захранва четири халови двигателя (работи по един), които йонизират ксенон и го изхвърлят със синьо сияние.

Тягата е смешно малка — до 240 миличютона, колкото тежи една батерия AA в дланта ви. Но двигателите работят почти непрекъснато с месеци, а седемте резервоара побират до 1085 килограма ксенон при стартова маса на апарата 2747 килограма. Ефективността е в пъти по-добра от химическата тяга. Тягата беше спряна за прелитането и НАСА ще я възобнови „по-късно тази есен“.

Графикът напред

Срещата с астероида е насрочена за лятото на 2029 г. Оттам следва спускане по серия все по-ниски кръгови орбити, като картографирането и научната програма продължават около две години — тоест до началото на 2030-те.

Защо 16 Psyche е уникален

Астероидът е открит на 17 март 1852 г. от Анибале де Гаспарис и е кръстен на гръцката богиня на душата. Формата му е неправилна: 280 километра в най-широката част и 232 километра на дължина, обикаля Слънцето за около пет години на разстояние 2,5–3,3 астрономически единици и се върти около оста си за малко над четири часа.

Интересното е съставът. Радарните и топлинните наблюдения показват, че металът — предимно желязо и никел — заема между 30 и 60 процента от обема му. Водещата хипотеза е, че виждаме оголено или частично оголено ядро на планетезимал: зародиш на скалиста планета, чиято каменна мантия е била отнесена при сблъсъци в ранната Слънчева система.

Ако е така, Psyche е единственият начин да „видим“ отблизо нещо, което иначе е недостъпно. Ядрото на Земята е на 2900 километра под краката ни и за него съдим само косвено — по сеизмични вълни, магнитно поле и изотопни следи в метеорити. Измерването на плътността, магнетизма и химията на реално планетно ядро отвън би дало първата пряка проверка на моделите за това как се разделят металът и скалата в младите планети.

Заключение

Маньовърът край Марс е тих, но решаващ етап: без него мисията губи години. Публикуваните данни показват, че всички инструменти работят и че навигацията е точна. Следващият голям репортаж от Psyche идва след три години — и за разлика от подобни находки в далечния космос, този път ще става дума за обект, който можем да обиколим и да картографираме сантиметър по сантиметър.