Roman засне първата си снимка на звезди

Космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“ на NASA направи първата си снимка на небето. Главният му инструмент — 300-мегапикселовата инфрачервена камера Wide Field Instrument (WFI) — беше включен между 11 и 13 септември и улови първите фотони звездна светлина, достигнали до детекторите ѝ в Космоса. NASA обяви резултата в официален блог пост на мисията на 15 септември.

Ако очаквате остри звезди на черен фон, ще останете изненадани: кадърът е пълен с размазани светли понички. Това не е повреда — точно обратното.

Защо звездите са понички

Снимката е направена като първоначална проверка на работоспособността, докато матрицата с детектори е още в стартовото си положение — тоест далеч от най-добрия фокус. Разфокусираната светлина на всяка звезда приема формата на оптиката на телескопа и затова изглежда като пръстен с дупка в средата.

Практическата стойност на кадъра е друга: той е отправната точка, спрямо която екипът ще подравнява оптиката и ще настройва фокуса. Без такава база няма как да се измери докъде е стигнала настройката.

„След години усилия да изградим и изпитаме инструмента на Земята, вече имаме потвърждение, че той работи в Космоса“, казва Джош Шлидер, учен по WFI в Центъра „Годард“ на NASA.

Как беше включена камерата

Последователността е премерена до градус. На 11 септември екипът изключи нагревателя на инструмента и остави WFI да се охлади до около минус 143 °C, след което започна активирането на 18-те инфрачервени детектора. Общата им светлочувствителна площ е колкото екран на лаптоп.

Още същата вечер беше активирана калибрационната система, на 12 септември беше проверено колелото с филтри и призми, а на 13 септември — механизмът за фокусиране. Детекторите в крайна сметка стигнаха работната си температура от около минус 183 °C.

Преди всичко това инструментът мина през около 10 дни загряване до минус 65 °C, за да се изпарят остатъчните замърсители от повърхностите му.

Снимка: NASA

Отделно беше проверен и коронографът — инструментът, който гаси светлината на звездата, за да се видят планетите около нея. Той работи почти на стайна температура (около 22 °C) и е потвърдено, че екипът има връзка с всичките му подсистеми — софтуер, терморегулация, механизми, камери и авионика, — както и че дистанционно се управляват механизмите, които държат маските, филтрите, лещите и призмите. Сега коронографът е в 30-дневна деконтаминация, с периодични прекъсвания за ранни калибрационни дейности.

Какво следва и кога идват истинските снимки

Тук е важно уточнението: това е първа светлина, а не старт на научната програма. Roman продължава пътя си към точката L2 на около 1,5 милиона километра от Земята, където трябва да пристигне около три месеца след изстрелването си на 30 август.

Предстоят активиране на системата за фино насочване, която позволява на телескопа да се „заключва“ за цел, и подравняване на оптиката, докато звездите не станат точковидни. Първите научни изображения NASA очаква да покаже в началото на 2027 г., след което започва основната програма от обзорни наблюдения.

Мисията вече има и запас от време: според директора на Центъра „Годард“ Джейми Дън телескопът разполага с гориво за поне 22 години работа — повече от двойно над проектните 10 години.

Защо това има значение

Roman не се състезава с „Джеймс Уеб“ по чувствителност, а по обхват. Той съчетава острота, близка до тази на „Хъбъл“, с поле на зрение около 200 пъти по-голямо от инфрачервеното на „Хъбъл“ — което на практика му позволява да обхожда небето около 1000 пъти по-бързо. Един негов кадър съдържа детайла на около 100 снимки от „Хъбъл“.

Оттук идва и товарът на данните: около 1,4 терабайта на ден, най-високият поток за астрофизична мисия на NASA досега. Тези данни трябва да дадат първите широкообхватни карти на Вселената с космическа резолюция и да помогнат на астрономите да измерят тъмната енергия, да картографират тъмната материя и да открият хиляди екзопланети чрез микролинзиране.

Заключение

Размазаната снимка от първата светлина няма естетическа стойност, но е един от най-важните кадри в живота на мисията: тя доказва, че камера, строена и изпитвана години наред на Земята, е оцеляла при изстрелването и работи в Космоса. Оттук нататък работата е инженерна — охлаждане, деконтаминация, фокус. Красивите изображения ще дойдат в началото на 2027 г., а дотогава новините от мисията ще звучат по-скоро като протокол от лаборатория, отколкото като астрономия. Ако ви липсват картинките, новият лунен кратер, заснет от LRO, запълва празнината.