Сривът на LINK остави спасяването на Swift да се върти

Първата търговска мисия за спасяване на научен космически телескоп се озова в беда. На 28 юли НАСА и компанията Katalyst Space Technologies потвърдиха, че сервизният апарат LINK, изстрелян на 3 юли, е загубил контрол над ориентацията си през уикенда и се е въртял по няколко оси около 72 часа. Причината: два от трите реакционни маховика вече не работят, а системата от студено-газови двигатели е с частично намалена функционалност. Съобщението дойде едновременно в блога на мисията Swift на НАСА и в SpaceNews.

Какво представлява мисията

Обсерваторията Neil Gehrels Swift лети от 20 ноември 2004 г. Първоначалната ѝ орбита беше около 585 на 604 км, но повишената слънчева активност около максимума от 2024 г. раздува горните слоеве на атмосферата и спирачното съпротивление изяде височината по-бързо от очакваното. Днес Swift е на около 350 км. Изчисленията на НАСА показват, че под 300 км — праг, който агенцията очаква да бъде достигнат през октомври — повдигането става практически невъзможно, а към края на 2026 г. апаратът рискува неконтролируемо навлизане в атмосферата.

През септември 2025 г. НАСА възложи на Katalyst договор за 30 млн. долара (около 26 млн. евро) по програмата SBIR Phase III. Апаратът LINK тежи около 425 кг и носи три успоредни манипулатора с лидари и захвати. Swift няма стиковъчен възел — телескопът просто не е проектиран да бъде хващан, затова LINK трябва да се закачи за наземните монтажни фланци на корпуса. Изстрелването стана с Pegasus XL от атола Кваджалейн на 3 юли, 08:36 UTC. Планът предвиждаше няколко седмици проверки, после сближаване и стиковка, и накрая бавно повдигане на орбитата в продължение на два-три месеца.

Снимка: NASA

Какво се обърка

Проблемите започнаха рано. Още в средата на юли НАСА съобщи за неизправност с едно от трите колела, решена със софтуерни кръпки. През уикенда обаче отказа и второто колело, комуникацията стана прекъсваща, а бордовият компютър се рестартира.

Реакционните колела са маховици, които се завъртат от електромотор. Ускорявайки или забавяйки ги, апаратът си сменя ориентацията по закона за запазване на ъгловия момент — без да харчи и грам гориво. Затова са основата на всяка обсерватория, която трябва да задържа мишена със субъглова точност. Но те са и въртящи се механични части с лагери: износват се, заяждат и умират. Kepler загуби две от четирите си колела през 2012 и 2013 г. и продължи като мисия K2, използвайки натиска на слънчевата светлина за трета ос. Японската Hayabusa остана с едно работещо колело край астероида Итокава. Dawn изчерпа колелата си и завърши мисията на хидразин. Дори самият Swift изгуби едно от шестте си колела на 18 януари 2022 г. — и продължи да работи с пет.

Възможностите за възстановяване

При LINK резервните варианти са ограничени. Три колела са минимумът за пълен контрол по три оси; с едно останало апаратът зависи от двигателите. Екипът вече използва електрическите ксенонови двигатели с подвижно окачване, за да намали въртенето. След стабилизиране следва оценка на щетите и препрограмиране на системата за навигация и управление за новата конфигурация. Katalyst заявява, че „LINK има жизнеспособен път към среща със Swift“, но НАСА ще прецени дали приближаването е безопасно — сблъсък с телескопа би бил най-лошият възможен изход.

Часовникът тиктака двойно. Освен октомврийският праг на Swift, самият LINK трябва да държи слънчевите си панели ориентирани към Слънцето; продължително неконтролирано въртене означава спад на заряда и термични проблеми. Засега НАСА уточнява, че апаратът има ток и връзка със Земята.

Снимка: NASA/Katalyst Space Technologies

Какво губи астрономията

Swift е основният ловец на гама-избухвания — открива около 100 годишно и е засякъл над 1760 от 2004 г. насам. Уникалното е скоростта: апаратът се преориентира автономно за под 90 секунди и насочва рентгеновия и ултравиолетовия телескоп към прясното събитие. Именно Swift откри Swift J1644+57 през 2011 г. — звезда, разкъсана от свръхмасивна черна дупка, и засне ултравиолетовото сияние на сливането на неутронни звезди GW170817. Без него мрежата за бърза реакция при преходни явления остава без своя най-бърз задействащ инструмент.

Орбитално обслужване и европейският ъгъл

Провалът удря по-широка идея. Northrop Grumman вече доказа концепцията с MEV-1, скачен с Intelsat 901 през февруари 2020 г., и MEV-2 през април 2021 г., но това бяха големи телекомуникационни спътници в геостационарна орбита с подготвени точки за захващане. Swift е нещо друго: научен апарат в ниска орбита, който никой не е проектирал за среща. Ако опитът се провали, търговското удължаване на живота на научни мисии ще изглежда далеч по-рисково пред следващия бюджетен комитет.

За Европа темата е пряка. ESA финансира ClearSpace-1 — мисия за прибиране на изведения от употреба спътник PROBA-1, чиято цел беше сменена през април 2024 г. и чието изстрелване се очаква в края на десетилетието. Логиката е същата: сближаване и захващане на обект без стиковъчен възел. Успехът на европейската програма зависи от същите технологии, които сега отказват на LINK — и от същия достъп до орбита, който континентът си върна с първия полет на Ariane 6. За българските астрономи залогът е практически: наблюденията на послесиянията на гама-избухвания от Рожен и от други европейски телескопи разчитат на бързите координати, които идват именно от Swift.

Заключение

Мисията не е обявена за загубена. Katalyst има няколко дни да спре въртенето и няколко седмици да прецени дали остатъчният контрол стига за сближаване с телескоп, който не иска да бъде хващан. Ако не стигне, Swift ще продължи да пада — а неконтролираното навлизане на 1470-килограмов апарат ще напомни, че орбитата не прощава отлагане, както показа и завърналата се капсула Космос-482.