Ariane 6: как Европа си върна тежкия носител

Европейската космическа агенция публикува на 28 юли нов вертикален кадър от първото излитане на Ariane 6 — снимка на фотографа С. Корваля от старта на 9 юли 2024 г. от космодрума в Куру, Френска Гвиана. Кадърът е нов, полетът не е: две години по-късно ракетата вече е оперативна и само през 2026 г. има зад гърба си три успешни мисии, а четвъртата е насрочена за 27 август.

Снимка: ESA – S. Corvaja

Какво се случи при старта от Куру

Полет VA262 излетя в 16:00 местно време. Двата ускорителя се отделиха 137 секунди след старта, основната степен — около пет минути по-късно. Следва 35-минутна инерционна фаза, след което горната степен запали двигателя си повторно и закръгли орбитата на 580 км. Товарът беше около 1600 кг и включваше масов симулатор плюс осем малки сателита — Robusta-3A, Replicator, Curium One, GRBBeta, CURIE, ISTSat-1, 3Cat-4 и OOV-Cube — както и пет експеримента на борда.

Мисията не мина безупречно. Според следстартовия отчет на ESA спомагателният силов агрегат (APU) се запали втори път, но след това прекъсна. Това отмени планираното трето запалване, което трябваше да свали степента контролирано над Тихия океан и да пусне две капсули за връщане в атмосферата. Степента остана пасивирана в кръгова орбита на 580 км.

Конфигурацията: два основни варианта

Ariane 6 е висока над 60 метра и тежи около 900 тона при пълен товар. Централното ядро е с две степени: основна с двигателя Vulcain 2.1 (наследник на Vulcain 2 от Ariane 5) и горна степен с Vinci — криогенен двигател на течен кислород и водород, който може да се запалва многократно.

Отстрани се монтират P120C — твърдогоривни ускорители, същите, които служат и за първа степен на Vega C. При два ускорителя вариантът се нарича Ariane 62 и извежда около 10,3 тона в ниска околоземна орбита и ~4,5 тона към геопреходна. При четири — Ariane 64 — цифрите стават 21,6 тона и ~11,5 тона, по данни на ESA.

Защо повторното запалване е ключово

Ariane 5 нямаше рестартируема криогенна горна степен. Vinci променя това и точно затова провалът на APU при първия полет беше най-обсъжданият момент. Многократното запалване позволява три неща наведнъж: извеждане на няколко товара в различни орбити с един полет, точно вкарване на тежки сателити в геостационарна орбита и — не по-малко важно — самостоятелно депониране на степента в атмосферата, за да не остане още едно парче отпадък горе. Проблемът с пренаселените орбити вече не е теоретичен.

Годината без собствена ракета

Ariane 5 излетя за последно на 5 юли 2023 г. Vega C беше приземена след провала през декември 2022 г. и се върна чак в края на 2024 г. Резултатът: Европа остана без независим достъп до космоса за около година и трябваше да купува полети от SpaceX. С Falcon 9 излетяха Euclid, EarthCARE, Hera и — донякъде иронично — сателити на Galileo, европейската навигационна система.

Срещу Falcon 9: цената на еднократността

Тук сравнението не е милостиво. Falcon 9 се предлага търговски за около 74 млн. щатски долара (ориентировъчно 64–65 млн. евро) и лети с повторно използвана първа степен по няколко пъти месечно. Ariane 62 беше рекламирана на ~75 млн. евро, но реалните договори са по-скъпи — стартът на Sentinel-1D през ноември 2025 г. струва около 82 млн. евро. Ariane 64 се оценява на ~115 млн. евро.

Ariane 6 е изцяло еднократна. Печели от голям обтекател, гъвкава горна степен и — за европейските институционални клиенти — от факта, че полетът не зависи от американско разрешение. Губи по цена за килограм и по темп.

Снимка: ESA – S. Corvaja

Манифестът: Amazon, Galileo и метеорология

През 2026 г. Arianespace цели шест до осем полета. Дотук са изпълнени три, и трите с Ariane 64 за констелацията на Amazon: VA267 на 12 февруари (32 сателита), VA268 на 30 април (32) и VA269 на 17 юни (36). Общият договор е за 18 мисии. Следва VA270 на 27 август — Ariane 62 с метеорологичния MTG-I2 на EUMETSAT, а през есента са планирани нов полет за Amazon и MetOp-SG-B1, според европейския календар за 2026 г.

Amazon току-що обяви партньорство с Apple за сателитни услуги към iPhone през мрежата Amazon Leo — до 5105 апарата в пет орбитални обвивки. Повече за заявката четете в нашия материал за 5105-те сателита. Отделно геостационарният сегмент се съживява: след предстоящия търг за горната C-лента в САЩ SES планира седем нови сателита за около 2,62 млрд. долара, пише SpaceNews. Тежки GEO товари означава работа точно за Ariane 64.

Какво значи това за Европа и за България

Европа отново може сама да изведе стратегическите си системи — Galileo, Copernicus, военни спътници. Това е политически резултат, не икономически: конкуренцията с SpaceX ще се решава от Block 2 (по-големи ускорители P160C и по-мощна горна степен) и от темпа, не от каталожната цена.

България участва в програмите на ESA като европейска сътрудничеща държава от 8 април 2015 г. — десетата поред — и работи по плана PECS с периодични конкурси за проекти. Не сме пълноправна членка, но софийската EnduroSat вече е сред европейските доставчици на кубсат платформи, а всеки нов европейски носител с редовен график означава повече достъпни места за малки товари.

Заключение

Кадърът от 28 юли е символ, но числата зад него са по-важни: 580 км орбита при първия полет, поправен APU, три мисии за 2026 г. и манифест, натоварен години напред. Ariane 6 няма да бие Falcon 9 по цена, докато остава еднократна. Тя обаче върши другото — гарантира, че Европа няма пак да чака чужд график, за да изстреля собствените си сателити.